Майлс остана неподвижен като статуя с каната кафе в ръка. Минаха двадесет дълги секунди.
— Да — отвърна, — точно така свърши и майка ти. И беше гадно да казваме такива неща и двамата. Обърна се към Джек. — Прости ни за семейните кавги. Не знам дали дъщеря ми е благословена или прокълната със смесицата между римски темперамент и ирландска чувствителност. От своя страна, никога не съм успявал да разбера как жените могат да създават такава суматоха около дрехите. Собствената ми майка, Бог да я прости, пазаруваше само от Александър на Фордъм роуд, сменяше домашните си рокли всеки ден и обличаше рокля на цветя — също купена от Александър — за неделната служба и за банкетите в Полицейското певческо дружество. С Нийв, както по-рано и с майка й, имаме интересни дискусии по въпроса.
— Разбрах го — Джек вдигна една чаша от подноса, който Майлс му поднесе. — Радвам се, че и други пият много кафе — отбеляза той.
— Едно уиски или чаша вино вероятно биха ми се отразили по-добре — отбеляза Майлс. — Но ще оставим това за по-късно. Имам бутилка прекрасно бургундско, която ще ни донесе приятна топлинка в подходящия час, независимо какво ми разправя докторът — отиде до барчето в долната част на библиотеката и извади бутилка.
— Навремето не ги различавах — каза Майлс на Джек. — Бащата на жена ми имаше превъзходна изба, така че Рената бе израснала в дома на познавач. Научи ме на това. Научи ме на много неща, които бях изпуснал. — Посочи книгата на перваза. — Беше нейна. Поминалата вечер се намокри. Има ли някакъв начин да се реставрира?
Джек вдигна книгата.
— Срамота — рече той. — Тези скици сигурно са били очарователни. Имате ли лупа?
— Някъде тук.
Нийв потърси из бюрото на Майлс и намери една. С Майлс наблюдаваха как Джек разглежда изпоцапаните и намачкани страници.
— Скиците не са се размазали — каза той. — Знаете ли какво. Ще попитам някои от моите служители и ще видя дали няма да мога да открия името на добър реставратор. — Върна лупата на Майлс. — И, между другото, не мисля, че идеята да се оставя на слънце е много добра.
Майлс взе книгата и лупата и ги остави на бюрото си.
— Ще ти бъда благодарен за всичко, което можеш да направиш. Сега по-добре да вървим.
И тримата седнаха на предната седалка на шестгодишния линкълн на Майлс. Караше Майлс. Джек Кемпбъл нехайно сложи ръка на облегалката на седалката. Нийв се опита да не забелязва присъствието й и да не се обляга на него, докато колата заобикаляше рампата между „Хенри Хъдзън паркуей“ и „Джордж Вашингтон бридж“.
Джек я докосна по рамото.
— Отпусни се — каза й. — Не хапя.
Кабинетът на областния прокурор в Роклънд Каунти приличаше на кабинетите на областните прокурори в цялата страна. Препълнен. Стари неудобни мебели. Големи купчини с папки по шкафовете и бюрата. Прекалено топли стаи, като се изключеха онези, където прозорците бяха отворени и където ледените повеи на вятъра бяха неприятна алтернатива.
Чакаха ги двама детективи от отдела за убийства. Нийв забеляза как в мига, в който влязоха в сградата, Майлс се промени. Челюстта му се стегна. Изглеждаше по-висок. Сините му очи станаха сурови.
— В стихията си е — прошепна тя на Джек Кемпбъл. — Не знам как понесе бездействието през последната година.
— Областният прокурор би искал да се отбиете при него, сър. — По всичко личеше, че детективите си даваха сметка, че стоят пред най-дълго служилия и най-уважавания комисар на Ню Йорк сити.
Областният прокурор, Мира Брадли, беше привлекателна млада жена, която не можеше да е на повече от тридесет и шест или тридесет и седем години. Нийв усети, че се забавлява от учуденото изражение на лицето на Майлс. Господи, ама че антифеминист си, помисли си тя. Би трябвало да знаеш, че миналата година Мира Брадли беше избрана, но си предпочел да забравиш този факт.
Представиха Нийв и Джек. Мира Брадли им махна да седнат и мина към въпроса.
— Както знаете — започна тя, — става въпрос за юрисдикция. Знаем, че тялото е местено, но не знаем откъде е било преместено. Може да е била убита в парка на пет фута от мястото, където е била намерена. В този случай ние трябва да се заемем с убийството.
Брадли посочи папката на бюрото си.
— Според съдебния лекар смъртта е причинена от силен удар с остър предмет, който е прерязал югуларната й вена и е срязал трахеята й. Може да се е съпротивлявала. Челюстта й е насинена, а брадичката й е порязана. Мога да добавя, че е цяло чудо, че животните не са я нападнали. Вероятно защото е била доста добре скрита зад скалите. Не е трябвало да я открием. Погребването й там е било добре планирано.