Харесваха й. Нийв Кърни. Повече от красива. Интересно, магнетично лице с тези високи скули и млечнобялата кожа, подчертаваща тъмните кафяви очи. Но по лицето й се четеше напрежение; зениците й бяха огромни. Очевидно младият мъж, Джек Кемпбъл, бе загрижен за нея. Когато взе пелерината й, каза: „Нийв, ти още трепериш“.
Изведнъж Кити усети как я обзема носталгия. Синът й беше същият тип като Джек Кемпбъл — висок малко над шест фута, с широки рамене, стегнато тяло, силно, интелигентно изражение. Не одобряваше факта, че Майк Младши живееше на другия край на света.
Майлс Кърни. Когато областният прокурор се обади, тя веднага се беше сетила кой е той. Години наред името му редовно се появяваше в медиите. Понякога го беше виждала, когато с Майк отиваха да хапнат в „Ниърис пъб“40 на Източна петдесет и седма улица. Беше чела за сърдечния му пристъп и оттеглянето му, но сега изглеждаше добре. Добре изглеждащ ирландец.
Кити изпита задоволство от факта, че беше сменила дънките и стария, прекалено голям пуловер с копринени блуза и панталон. След като не пожелаха да приемат питиетата, тя настоя да направи чай.
— Имате нужда от нещо, което да ви стопли — каза тя на Нийв. Отказвайки се от предложената й помощ, тя изчезна надолу по коридора към кухнята.
Майлс седеше в един стол с висока облегалка, тапициран с дамаска на червени и тъмнооранжеви райета. Нийв и Джек седяха един до друг на кадифено разглобяемо канапе, разположено като полумесец до камината. Майлс огледа одобрително стаята. Удобна. Много малко хора имаха достатъчно ум да купуват канапета и столове, в които един висок мъж би могъл да си облегне главата. Той стана и започна да разглежда сложените в рамки семейни снимки. Обикновената история на един живот. Младата двойка. Кити Конуей не бе изгубила хубостта си през годините, това беше сигурно. Тя и съпругът й с малкия им син. Колаж от детските години на момчето. Последната снимка беше на Кити, сина й, неговата съпруга японка и малката им дъщеричка. Мира Брадли им беше казала, че жената, открила тялото на Етел, е вдовица.
Той чу стъпките на Кити в коридора и бързо се обърна към книжните лавици. Една от тях привлече погледа му — колекция от очевидно доста четени книги по антропология. Започна да ги разглежда.
Кити остави сребърния поднос на кръглата масичка до канапето, наля чай и поднесе сладки.
— Тази сутрин изпекох огромно количество. Нерви след вчера, предполагам — рече тя и тръгна към Майлс.
— Кой е антрополог? — попита той.
Тя се усмихна.
— Обикновен аматьор. В колежа се заинтригувах, когато професорът каза, че за да опознаем бъдещето, трябва да изучаваме миналото.
— Нещо, което непрекъснато напомнях на детективите си — отвърна Майлс.
— Пуска си чара — измърмори Нийв на Джек. — Много необичайна гледка.
Докато отпиваха от чая, Кити им разказа как конят се е втурнал по наклона, за найлона, полетял към лицето й, за смътното впечатление от ръка в син маншет. Обясни им за ръкава на анцуга си, провиснал изпод капака на коша, и как в този миг бе разбрала, че трябва да се върне в парка и да огледа.
През цялото време Нийв я слушаше внимателно с наклонена на една страна глава, сякаш се мъчеше да долови всяка дума. Все още имаше непреодолимото усещане, че нещо й се изплъзва, нещо, което стоеше точно пред нея и само чакаше да бъде уловено. И тогава осъзна какво беше то.
— Мисис Конуей, бихте ли описали какво точно видяхте, когато намерихте тялото?
— Нийв? — Майлс поклати глава. Той задаваше въпросите си внимателно и не искаше да бъде прекъсван.
— Съжалявам, Майлс, но това е страшно важно. Разкажете ми за ръката на Етел. Кажете ми какво видяхте.
Кити затвори очи.
— Беше, сякаш гледах ръката на манекен. Толкова бяла, че ноктите изглеждаха крещящо червени. Маншетът на сакото беше син. Стигаше до китката и онова черно парче найлон беше залепнало за него. Блузата беше в синьо и бяло и едва се виждаше под маншета. Беше някак си измачкана. Може би звучи откачено, но едва се сдържах да не я оправя.
Нийв изпусна дълга въздишка. Наклони се напред и разтри челото си с ръце.
— Точно това не мога да си обясня. Тази блуза.
— Какво за блузата? — попита Майлс.
— Тя… — Нийв прехапа устни. Щеше отново да му прозвучи като глупачка. Блузата, с която беше облечена Етел, беше част от оригиналния тоалет от три части. Но когато Етел си купи костюма, Нийв й беше казала, че не смята блузата за подходяща. Беше продала на Етел друга блуза, бяла, без развалящите я сини райета. Беше виждала Етел с този тоалет два пъти, и в двата случая с бялата блуза.