Дъглас махна с ръка към апартамента.
— Не мислех, че леля Етел има внушителна сума пари. Купи това жилище, когато стана кооперация. Трябва да й е струвало доста. Печелеше добре като писателка, но не кой знае колко.
— Тогава значи е била доста спестовна. — Детективът беше пипал завещанието с ръкавици, държейки го за самите ръбчета. Докато Дъглас го гледаше с ужас, той извика експерта по отпечатъците. — Сложи прах на това.
След пет минути, с нервно треперещи в скута си ръце, Дъглас потвърди и после отрече да е знаел за стодоларовите банкноти, които хората от отдел „Убийства“ бяха намерили скрити из апартамента. За да ги отклони от тази тема, той обясни, че до вчера не беше вдигал телефона.
— Защо? — Дежурен беше детектив О Брайън. Въпросът разцепи въздуха като бръснач.
— Етел беше странна: Веднъж, докато бях тук, вдигнах телефона и тя само дето не ми откъсна главата. Каза ми, че не било моя работа кой й се обажда. Но вчера реших, че може би тя се опитва да се свърже с мен. Така че започнах да се обаждам.
— Не би ли могла да ви намери в службата ви?
— Никога не съм се сещал за това.
— И още първото обаждане бе заплахата към нея? Какво съвпадение, че са ви се обадили почти в същия час, в който беше открито тялото й — О Брайън изведнъж прекъсна разпита. — Мистър Браун, възнамерявате ли да останете в този апартамент?
— Да.
— Утре ще дойдем с мис Нийв Кърни. Тя ще провери гардероба на мис Лемстън, за да види какви дрехи липсват. Може би ще трябва отново да поговорим с вас. Бъдете тук. — Това не беше молба. Беше заповед.
По някакви причини Дъглас не изпитваше облекчение, че разпитът е приключил. И тогава страховете му се оправдаха. О Брайън каза:
— Сигурно ще ви помолим да се отбиете в управлението. Ще ви се обадим.
Когато си тръгнаха, те взеха найлоновите пликчета с откритото при почистването, завещанието на Етел, бележника й за ангажименти и малкото ориенталско килимче. Точно преди вратата да се затвори зад тях, Дъг чу единия да казва:
— Независимо колко се стараят, не могат да почистят кръвта изцяло от килимите.
Тони Витале все още лежеше в интензивното отделение на болницата „Сейнт Винсент“ и положението му беше все така критично. Но главният хирург продължаваше да уверява родителите му: „Той е млад. Як е. Вярвам, че ще се оправи“.
Увит в бинтове, които покриваха огнестрелните рани в главата, рамото, гърдите и краката му, с вливаща се във вените му интравенозна течност, с пластмасови тръбички в ноздрите, Тони преминаваше от състояние на дълбока кома към мигове на съзнание. Онези последни кадри се връщаха. Очите на Ники Сепети, които го пронизваха. Беше разбрал, че Ники подозира, че е подставено лице. Би трябвало да отиде с колата до управлението, вместо да спира, за да се обади. Трябваше да се досети, че са го разкрили.
Тони изгуби съзнание.
Когато отново започна да идва на себе си, чу докторът да казва:
— С всеки изминал ден се вижда известно подобрение.
Всеки ден! От колко време беше тук? Опита се да говори, но не излезе никакъв звук.
Ники беше креснал, беше ударил с юмрук по масата и им беше заповядал да отменят поръчката.
Джоуи му беше отвърнал, че това е невъзможно.
После Ники бе пожелал да узнае кой я е направил.
— … Някой е предизвикал шум — беше казал Джоуи. — Провалил е бизнеса му. Сега федералните са по следите му… — след това Джоуи беше споменал името.
Докато отново изпадаше в безсъзнание, Тони си го спомни:
Гордън Стюбър.
Сиймъс чакаше в Двадесето районно на Западна осемдесет и втора улица. Кръглото му, бледо лице беше мокро от пот. Опита се да си спомни предупрежденията на Рут, наставленията, които му беше дала.
Всичко се беше объркало в главата му.
Стаята, в която седеше, беше абсолютно чиста. Маса за конференции, чиято повърхност бе осеяна с изгаряния от цигари. Дървени столове. Онзи, на който седеше, го убиваше по гърба. Мрачен прозорец, който гледаше към странична уличка. Трафикът навън беше пълен ад; таксита, автобуси и коли, които натискаха клаксоните си. Сградата беше обкръжена от патрулни коли.
Колко време щяха да го държат тук?
Мина още половин час, преди двамата детективи да се върнат. Една съдебна стенографка влезе след тях и седна на стола до Сиймъс. Той се обърна и видя как нагласява стенографската машина в скута си.
Името на по-възрастния детектив беше О’Брайън. Беше представил себе си и партньора си Стив Гомез в бара.