Сиймъс очакваше да му прочетат предупреждението Миренда41. И все пак изпита шок, когато го чу и О’Брайън му даде напечатано копие и го помоли да го прочете. Кимна на въпроса дали го разбира. Да. Иска ли адвокатът му да присъства? Не. Разбира ли, че може да престане да отговаря на въпросите във всеки момент? Да. Осъзнава ли, че всичко, което каже, може да бъде използвано срещу него?
Той прошепна „Да“.
Отношението на О’Брайън се промени. Стана малко по-мек. Тонът му беше нормален.
— Мистър Лемстън, мое задължение е да ви кажа, че гледаме на вас като на възможен обвиняем за смъртта на бившата ви съпруга Етел Лемстън.
Етел вече не е сред живите. Никакви чекове за издръжка. Няма да я има мъртвата хватка върху него, Рут и момичетата. Или може би тя едва сега започва? Виждаше ръцете й, насочени към него, начина, по който го беше погледнала, когато падна назад, изправянето й и как взе ножа за писма. Усети влагата на кръвта й по ръцете си.
Какво казваше детективът с този дружелюбен, спокоен тон?
— Мистър Лемстън, карали сте се с бившата си съпруга. Тя ви е влудявала. Издръжката ви е разорявала. Понякога нещата стават прекалено нетърпими за нас и чивиите ни избиват. Това ли се случи?
Полудял ли беше? Усещаше омразата от онзи миг, жлъчта, надигнала се в гърлото му, начина, по който сви юмрук и го насочи към подигравателната, зла уста.
Сиймъс сложи глава на масата и започна да плаче. Тялото му се разтърси от ридания.
— Искам адвокат — рече той.
След два часа Робърт Лейн, около петдесетгодишен адвокат, когото с отчаяни усилия Рут беше успяла да открие, се появи.
— Готови ли сте да отправите официални обвинения срещу клиента ми? — попита той.
Детектив О’Брайън го погледна с кисело изражение.
— Не, не сме. Засега.
— В такъв случай мистър Лемстън е свободен да си върви?
О Брайън въздъхна.
— Да, свободен е.
Сиймъс беше сигурен, че ще го арестуват. Като не смееше да повярва на онова, което беше чул, той долепи длани към масата и се надигна от стола. Усети как Робърт Лейн го хваща под ръка и го води през стаята. Чу го да казва:
— Искам препис от показанията на клиента ми.
— Ще го получите — детектив Гомез изчака вратата да се затвори, после се обърна към партньора си. — С удоволствие бих бутнал този тип зад решетките.
О’Брайън се усмихна с лека, безмилостна усмивка.
— Спокойствие. Трябва да изчакаме резултатите от лабораторията и да проверим какво е правил Лемстън в четвъртък и петък. Но ако искаш да играеш на сигурно, заложи на това, че ще имаме присъдата, преди Сиймъс да успее да се зарадва, че вече не трябва да плаща издръжката.
Когато Нийв, Майлс и Джек се върнаха в апартамента, не телефонния секретар имаше съобщение. Дали Майлс би се обадил на полицейския комисар Шварц в кабинета му?
Хърб Шварц живееше на Форист Хилс, където „по традиция са живели деветдесет процента от полицейските комисари“ обясни Майлс на Джек Кемпбъл, докато се пресягаше към телефона.
— Щом Хърб не се суети около къщата си в събота вечерта, значи става нещо важно.
Разговорът беше кратък. Когато затвори, Майлс каза:
— Изглежда всичко е приключило. В мига, в който завели бившия съпруг в управлението и започнали да го разпитват, той се разревал като бебе и поискал адвокат. Въпрос на време е да получат достатъчно доказателства, за да го осъдят.
— С една дума, не е направил самопризнания — рече Нийв. — Нали така? — Докато говореше, тя започна да пали настолните лампи и стаята се обля в мека, топла светлина. Светлина и топлина. За това ли копнееше душата й след сблъсъка с грубата реалност на смъртта? Не можеше да се отърси от чувството, че я заобикаля нещо зловещо. От мига, в който беше видяла дрехите на Етел сложени върху масата, думата „саван“ бе затанцувала в ума й. Осъзна, че моментално бе започнала да се чуди с какво ли щеше да бъде облечена тя, когато умреше. Интуиция? Ирландско суеверие? Чувството, че някой се разхожда върху гроба й?
Джек Кемпбъл я наблюдаваше. Той знае, помисли си тя. Усеща, че има нещо повече от дрехите. Майлс беше изтъкнал, че ако блузата, която Етел обикновено е носила с този костюм, е била на химическо чистене, тя автоматично би избрала вместо нея онази, която е била част от тоалета.
Всички доводи, които изтъкваше Майлс, бяха толкова разумни. Той стоеше пред нея, ръцете му бяха на раменете й.
41
Решение на Върховния съд на САЩ от 1966 г., според което преди разпит заподозреният трябва да бъде предупреден, че може да не отговаря на въпросите, да поиска адвокат, да прекрати да отговаря на въпросите по всяко време и че всичко, което каже, може да бъде използвано срещу него. Решението е взето след делото „Миренда срещу Аризона“ като опит да се прекрати полицейският произвол и изтръгването на самопризнания чрез сила. — Б.пр.