— Нийв, ти не чу и дума от това, което казах. Зададе ми въпрос и аз ти отговорих. Какво ти става?
— Не знам — Нийв се опита да се усмихне. — Виж, беше гаден следобед. Може би трябва да пийнем по нещо.
Майлс се вгледа в лицето й.
— Мисля, че трябва да пийнем нещо силно и после с Джек да те изведем на вечеря — погледна към Джек. — Разбира се, ако ти нямаш други планове.
— Никакви, освен ако не възразявате аз да приготвя питиетата.
Уискито, също като чая у Кити Конуей, временно премахна чувството на Нийв, че я влачи някакво тъмно течение. Майлс повтори онова, което комисарят му беше казал: детективите от отдел „Убийства“ усещаха, че Сиймъс Лемстън е на границата да се признае за виновен.
— Все още ли настояват да прегледам гардероба на Етел утре? — Нийв не беше сигурна дали иска да я освободят от това задължение.
— Да. Не мисля, че ще има някакво значение дали Етел е възнамерявала да замине и сама си е събрала багажа, или, след като я е убил, той е искал да изглежда така, сякаш е заминала за някъде, но ние не оставяме работата недовършена.
— Но нямаше ли да му се наложи да продължава да изплаща издръжката до безкрайност, ако хората си мислеха, че е заминала? Помня, веднъж Етел ми каза, че ако той закъснее с чека, ще накара счетоводителя си да му се обади и да го заплаши със съд. Ако тялото на Етел не беше открито, щяха да го накарат да плаща още седем години, преди официално да я обявят за мъртва.
Майлс вдигна рамене.
— Нийв, процентът на убийствата, извършени в резултат на семейни разправии, е огромен. И не си мисли, че хората са кой знае колко умни. Те действат импулсивно. Стигат до крайности. После се опитват да прикрият следите си. Чувала си ме да го казвам много пъти: „Всеки убиец си оставя визитната картичка“.
— Ако това е така, комисарю, бих искала да знам каква визитна картичка е оставил убиецът на Етел.
— Ще ти кажа каква мисля, че е визитната картичка. Онази синина на челюстта на Етел. Ти не видя резултатите от аутопсията. Аз ги видях. Като млад Сиймъс Лемстън е бил дяволски добър боксьор — има „Златна ръкавица“. Ударът едва не е счупил челюстта на Етел. Със или без самопризнания, бих започнал да търся някой, който е бил боксьор.
— Легендата проговори и ти страшно грешиш.
Джек Кемпбъл седеше на кожения диван, отпиваше „Чивас Ригал“ и за втори път този ден реши да не се намесва в спора между Нийв и баща й. Да ги слушаш, беше като да гледаш игра на тенис между двама равностойни противници. Едва сдържа усмивката си, но, като погледна Нийв, усети нова вълна на безпокойство. Тя все още беше много бледа и черната като въглен коса, обграждаща лицето й, подчертаваше прекрасната й млечнобяла кожа. Беше виждал тези големи черешови очи да блестят от удоволствие, но тази вечер му мина мисълта, че в тях имаше и някаква тъга, която не се дължеше само на смъртта на Етел Лемстън. Случилото се с Етел още не е приключило, помисли си Джек, и то има нещо общо с Нийв.
Той поклати нетърпеливо глава. Шестото чувство на шотландските му предци започваше да се проявява и у него. Беше помолил да придружи Нийв и баща й в прокуратурата на Роклънд Каунти по простата причина, че искаше да прекара деня с Нийв. След като се раздели с нея тази сутрин, той се върна в апартамента си, взе душ, преоблече се и тръгна към Манхатънската библиотека. Там прочете на микрофилм вестниците отпреди седемнадесет години с крещящите им заглавия: „Съпругата на полицейския комисар убита в Сентръл парк“.
Обърна внимание на всички детайли и разгледа снимките на погребалната процесия в катедралата „Сейнт Патрик“. Десетгодишната Нийв с тъмно палто и боне, с потънала в ръката на Майлс; малка ръчичка и с блеснали от сълзи очи. Лицето на Майлс, сякаш издялано от гранит. Редици след редици полицаи. Те сякаш заемаха цялото Пето авеню. Уводните статии, които свързваха гангстера Ники Сепети с убийството на съпругата на полицейския комисар.
Тази сутрин бяха погребали Ники Сепети. Това сигурно отново бе върнало Нийв и баща й към спомена за смъртта на Рената Кърни. Микрофилмите на старите вестници бяха изпълнени с догадки дали Ники Сепети не е поръчал от тъмничната си килия и смъртта на Нийв. Тази сутрин Нийв беше казала на Джек, че баща й се е ужасявал от освобождаването на Ники, защото се тревожел за нея, и че тя вярва, че смъртта на Ники Сепети е освободила Майлс от натрапчивите му страхове.
„Тогава защо се безпокоя за теб, Нийв?“ — запита се Джек. Отговорът дойде в мислите му толкова ясно, сякаш беше задал въпроса на глас. Защото я обичам. Защото я търся от онзи първи ден, когато избяга от мен в самолета.