Джек забеляза, че чашите и на тримата са празни. Стана и посегна към чашата на Нийв.
— Не мисля, че тази вечер трябва да летиш на едно крило.
Докато пиеха вторите си питиета, гледаха вечерните новини. Дадоха репортажи от погребението на Ники Сепети, включително и безстрастното изявление на вдовицата му.
— Какво мислиш? — попита Нийв Майлс тихо.
Майлс изключи телевизора.
— Онова, което мисля, е нецензурно.
Вечеряха в „Ниърис пъб“ на Източна петдесет и седма улица. Джими Ниъри, ирландец с блестящи очи и усмивка на стар елф, се втурна да ги посрещне.
— Комисарю, страшно се радвам да ви видя. — Отведе ги до една от хубавите ъглови маси, които пазеше за специалните си гости. Запознаха Джими с Джек и той му посочи окачените по стените снимки. — Ето го него. — Снимката на бившия губернатор Кери беше сложена на такова място, че да не можеш да я пропуснеш. — Само каймакът на Ню Йорк е там — каза Джими на Джек. — Виждате ли къде точно е комисарят? — Снимката на Майлс беше точно срещу, тази на губернатора Кери.
Беше хубава вечер. Кръчмата на Ниъри винаги бе сборно място за политици и представители на църквата. Хората непрестанно спираха да поздравяват Майлс.
— Много се радвам да те видя отново, комисарю. Изглеждаш чудесно.
— Това страшно му харесва — измърмори Нийв на Джек. — Ненавиждаше болестта си и просто се скри през тази последна година. Мисля, че е готов да се върне в реалността.
Приближи се сенаторът Мойни Хън.
— Майлс, надявам се да оглавиш Агенцията за борба с наркотиците, за Бога — рече той. — Имаме нужда от теб. Трябва да се отървем от тази напаст и искаме ти да се заемеш с това.
Когато сенаторът си тръгна, Нийв вдигна поглед.
— Говореше за „опипвания на почвата“. Толкова ли напреднахте!
Майлс разучаваше менюто. Маргарет, любимата му сервитьорка, се приближи.
— Как са скаридите по креолски, Маргарет?
— Страхотни.
Майлс въздъхна.
— Знаех си, че ще е така. В чест на диетата ми, донеси ми варена камбала, ако обичаш.
Поръчаха вечерята и докато отпиваха вино, Майлс каза:
— Това означава да прекарвам много време във Вашингтон. Означава да си наема апартамент там. Не мисля, че бих могъл да те оставя сама тук, ако Ники Сепети се разхождаше по улиците, Нийв. Но сега смятам, че си в безопасност. Бандата намрази Ники за това, че поръча смъртта на майка ти. Непрекъснато ги притискахме, докато по-голямата част от старата гвардия не влезе вътре при него.
— Значи не вярваш на предсмъртната изповед? — попита Джек.
— За онези от нас, които са възпитани да вярват, че предсмъртното разкаяние може да ти осигури рая, е трудно да видим как някой си отива от този свят с лъжа на устните. Но в случая с Ники ще се доверя на първата си реакция. Това беше жест към семейството му и очевидно те са се хванали. А днес денят и без това беше мъчителен. Хайде да говорим за нещо интересно. Джек, достатъчно дълго ли си в Ню Йорк, за да прецениш дали кметът ще спечели още един мандат?
Докато допиваха кафето си, Джими Ниъри отново спря до масата им.
— Комисарю, знаеш ли, че тялото на Етел Лемстън бе открито от една от старите ми клиентки Кити Конуей? Тя често идваше тук със съпруга си. Страхотна жена е.
— Днес се срещнахме с нея — отвърна Майлс.
— Ако я видиш пак, предай й поздравите ми и й кажи да не ни забравя.
— Може би ще направя нещо по-добро — отвърна нехайно Майлс. — Може би ще я доведа сам.
Таксито спря първо пред жилището на Джек. Докато казваше лека нощ, той попита:
— Вижте, знам, че звучи нахално, но имате ли нещо против да дойда утре с вас в апартамента на Етел?
Майлс вдигна вежди.
— Не, ако обещаеш да бъдеш незабележим и да си държиш устата затворена.
— Майлс!
Джек се ухили.
— Баща ти е абсолютно прав, Нийв. Приемам условията.
Щом таксито спря пред Шваб хауз, портиерът отвори вратата на Нийв. Тя излезе, а Майлс остана да получи рестото от шофьора. Портиерът се върна и застана до входа на фоайето. Нощта се беше изяснила. Небето беше изпъстрено със звезди. Нийв се отдалечи от таксито. Вдигна глава и погледна с възхищение галактиката.
Дени Адлер се беше облегнал на един блок от другата страна на улицата. До него имаше бутилка, а главата му бе отпусната на гърдите. Проследи с присвити очи как Нийв излиза от таксито. Пое си рязко въздух. Нищо не му пречеше да я простреля, а и можеше да избяга, без никой да го види. Бръкна в джоба на парцаливото плетено яке, с което беше облечен тази вечер.