Сега.
Пръстът му докосна спусъка. Тъкмо се готвеше да извади пистолета от джоба си, когато вратата вдясно от него се отвори. От сградата излезе възрастна жена, хванала верижка, която малък пудел дърпаше напред. Пуделът се хвърли към Дени.
— Не се страхувайте от Хъни Бий — рече жената. — Тя е дружелюбно сладурче.
Гневът се надигна в Дени като изригваща лава, когато видя Майлс Кърни да излиза от таксито и да влиза в Шваб хауз редом с Нийв. Пръстите му се насочиха към гърлото на пудела, но той навреме успя да се възпре и отпусна ръка на тротоара.
— Хъни Бий обича да я глезят — окуражи го възрастната жена. — Дори непознати. — Хвърли четвърт долар в скута на Дени. — Надявам се това да ви помогне.
10
В неделя сутринта детектив О’Брайън позвъни и потърси Нийв.
— Защо я търсиш? — попита остро Майлс.
— Бихме искали да разговаряме с жената, която е почиствала апартамента на Лемстън миналата седмица, сър. Дъщеря ви има ли телефонния й номер?
— О! — Майлс не можа да разбере защо веднага усети облекчение. — Това е лесно. Ще го взема от Нийв.
След пет минути се обади Тсе-Тсе.
— Нийв, аз съм свидетелка — Тсе-Тсе звучеше развълнувано. — Но мога ли да се срещна с тях във вашия апартамент в един и половина? Никога преди не ме е разпитвала полицията. Някак си ми се ще ти и баща ти да сте наоколо — снижи глас: — Нийв, нали не си мислят, че аз съм я убила?
Нийв се усмихна.
— Разбира се, че не, Тсе-Тсе. Разбира се. С татко ще ходим на службата в дванадесет часа в „Сейнт Пол“. Един и половина е добре.
— Трябва ли да им кажа за онова влечуго племенника, за това, че взима пари, слага ги обратно и че Етел заплашваше да го обезнаследи?
Нийв беше шокирана.
— Тсе-Тсе, ти ми каза, че Етел му е била бясна. Не си ми казвала, че е заплашвала да го обезнаследи. Разбира се, че трябва да им кажеш.
Когато остави слушалката, Майлс чакаше с вдигнати вежди.
— За какво беше цялата работа?
Тя му каза. Майлс изсвири тихо.
Когато Тсе-Тсе пристигна, косата й беше вдигната на стегнат кок. Гримът й беше оскъден, като се изключеха изкуствените й мигли. Беше облечена с бабешка рокля и ниски обувки.
— С този костюм бях облечена, когато играех икономка, която съдеха за това, че е отровила работодателката си — довери им тя.
Детективите О Брайън и Гомез пристигнаха няколко минути по-късно.
Докато Майлс се ръкуваше с тях, Нийв си помисли: „Човек никога не би познал, че вече не е шеф на Първо полицейско управление. Те буквално раболепничат“.
Когато обаче им представиха Тсе-Тсе, О’Брайън изглеждаше озадачен.
— Дъглас Браун ни каза, че жената, която почиствала, била шведка.
Очите му се ококориха, докато Тсе-Тсе искрено им обясняваше как използва различни самоличности в зависимост от ролята, която изпълнява в момента в третокласните театри.
— Тогава играех шведска прислужница — завърши тя — и изпратих лична покана на Джоузеф Пап да дойде на представлението снощи. Беше последното. Моят астролог ми каза, че Сатурн навлиза в Козирога, така че кариерата ми била в много благоприятно положение. Наистина имах чувството, че той ще дойде. — Поклати тъжно глава. — Не дойде. Всъщност никой не дойде.
Гомез се изкашля силно. О’Брайън преглътна усмивката си.
— Съжалявам, Тсе-Тсе — ако мога да ви наричам така? — и той започна да я разпитва.
Разпитът се превърна в диалог, Когато Нийв обясни защо беше отишла с Тсе-Тсе в апартамента на Етел и защо се беше върнала да провери палтата и да прегледа ежедневника на Етел. Тсе-Тсе разказа за гневното обаждане на Етел до племенника й преди месец и за парите, които бяха върнати на местата им миналата седмица.
В два и половина О Брайън затвори бележника си.
— И двете много ни помогнахте. Тсе-Тсе, имате ли нещо против да придружите мис Кърни до апартамента на Етел? Вие добре го познавате. Искам да погледнете дали нещо не липсва. Елате след около час, ако обичате. Искам пак да си поговоря с Дъглас Браун.
Майлс седеше в дълбокото кожено кресло с намръщено чело.
— Значи сега алчният племенник излиза на сцената — рече той.