Нийв се усмихна кисело.
— Каква, мислиш, че ще е неговата визитна картичка, комисарю?
В три и половина Майлс, Нийв, Джек Кемпбъл и Тсе-Тсе влязоха в апартамента на Етел. Дъглас Браун седеше на дивана със свити в скута ръце. Погледна ги недружелюбно. Навъсеното му красиво лице беше влажно от пот. Детективите О’Брайън и Гомез седяха срещу него с отворени бележници. Повърхността на бюрото и на масите изглеждаше замърсена и неподдържана.
Тсе-Тсе прошепна на Нийв:
— Апартаментът блестеше от чистота, когато си тръгнах.
Нийв й отвърна шепнешком, че петната се дължат на това, че полицията е посипвала повърхностите с препарат за отпечатъци, после каза тихо на Дъглас Браун:
— Страшно съжалявам за леля ви. Много я харесвах.
— Тогава сте една от малкото — сопна се Браун и се изправи. — Вижте, всички, които познаваха Етел, могат да се закълнат, че понякога беше страшно раздразнителна и властна. От време на време ме водеше на вечеря. Много вечери се отказвах да ходя с приятелите си, защото тя имаше нужда от компания. Така че тя ми даваше по някоя от стодоларовите банкноти, които държеше тук. После забравяше къде е скрила останалите и казваше, че съм ги взел. След това ги намираше и се извиняваше. Това е истината. — Втренчи се в Тсе-Тсе. — Какво, по дяволите, означава този костюм, на бас ли си се хванала? Ако искаш да бъдеш полезна, можеш да извадиш прахосмукачката и да почистиш.
— Работех при мис Лемстън — отвърна с достойнство Тсе-Тсе, — а мис Лемстън е мъртва. — Погледна детектив О’Брайън. — Какво искате да направя?
— Бих искал мис Кърни да направи списък на нещата, които липсват от гардероба, а вие просто да огледате наоколо и да видите дали нещо липсва.
Майлс промърмори на Джек:
— Защо не отидеш с Нийв? Може би ще водиш бележките? — Той си избра един стол до бюрото. Оттам добре се виждаше стената, която бе превърната във фотогалерия на Етел. След малко стана да разгледа снимките и се изненада, като видя монтаж, на който Етел бе на трибуната на последния конгрес на републиканците заедно със семейството на президента; Етел, прегръщаща кмета в Грейси Меншън; Етел, получаваща годишната награда за най-добра статия в списание от Американското дружество на журналистите и писателите. Очевидно в тази жена е имало много повече, отколкото съм осъзнавал, помисли си Майлс. Отхвърлих я като вятърничава.
Книгата, която Етел беше предложила да напише. Много мафиотски пари се перяха в модната индустрия. Възможно ли беше Етел да се е натъкнала на такова нещо? Майлс реши да попита Хърб Шварц дали не се води някое голямо тайно разследване, което да е свързано с продажбата на дрехи.
Макар че леглото беше старателно оправено и стаята беше подредена, спалнята изглеждаше също така зацапана като останалата част от апартамента. Дори гардеробът изглеждаше различно. Очевидно всички дрехи и аксесоари бяха изваждани, разглеждани и после небрежно върнати обратно.
— Страхотно — каза Нийв на Джек. — Сега ще е по-трудно.
Джек беше облечен с бял ръчно плетен ирландски пуловер и тъмносин панталон от рипсено кадифе. Когато той пристигна в Шваб хауз, беше му отворил Майлс, после беше вдигнал вежди и бе казал:
— Вие двамата ще приличате на Флоси и Фреди Бобси. — Беше се отдръпнал, за да го пусне, и Джек се изправи пред Нийв, която също беше облечена с бял ирландски пуловер и тъмносин панталон от рипсено кадифе. Те се засмяха заедно и Нийв бързо се беше преоблякла в синьо-бяла жилетка.
Съвпадението беше смекчило страха на Нийв от преглеждането на личните вещи на Етел. Сега този страх бе заменен от смайването от разбъркания скъпоценен гардероб на Етел.
— По-трудно, но не невъзможно — рече спокойно Джек. — Кажи как е най-добре да се справим с това.
Нийв му даде папката с копията от фактурите на Етел.
— Ще започнем с последните покупки.
Извади чисто новите дрехи, които Етел така и не бе облякла, сложи ги на леглото и продължи нататък, изреждайки на Джек роклите и костюмите, които все още бяха в гардероба. Скоро стана ясно, че липсващите дрехи бяха подходящи само за студено време.
— Това елиминира всички предположения, че може да е възнамерявала да замине за Карибските острови или където и да било и умишлено не е взела палто — измърмори Нийв колкото на Джек, толкова и на себе си. Но Майлс може да е прав. Бялата блуза към тоалета, с който е била, когато са я намерили, я няма тук. Може би е на химическо чистене. Я чакай!
Изведнъж замълча, бръкна дълбоко в гардероба и измъкна една закачалка, притисната между два пуловера. На нея висеше бяла копринена блуза с жабо и обшити с дантела ръкави.