— Това търсех — каза триумфално Нийв на Джек. — Защо Етел не я е облякла? А ако е решила наистина да облече блузата, която принадлежи към тоалета, защо не е сложила в багажа си тази?
Седяха заедно на дивана и Нийв преписваше бележките на Джек, докато не направи точен, списък на липсващите от гардероба на Етел дрехи. Докато чакаше мълчаливо, Джек огледа стаята. Мрачна, вероятно заради обиска на полицията. Хубави мебели. Скъпа покривка за легло и декоративни възглавнички. Но беше някак си неуютно. Нямаше нищо лично — сложени в рамки снимки, любими дрънкулки. Няколкото разпръснати по стените картини бяха напълно лишени от въображение, сякаш бяха избрани само за да запълват място. Стаята беше потискаща, някак празна, а не уютна. Джек осъзна, че започва да изпитва огромно съжаление към Етел. Представата му за нея беше толкова различна. Винаги я беше смятал за самоходна топка за тенис, прелитаща от едната страна на корта към другата в лудешки, непрестанен бяг. А жената, съдейки по тази стая, беше доста нещастна самотница.
Върнаха се в дневната тъкмо навреме, за да видят как Тсе-Тсе преглежда купчините писма на бюрото на Етел.
— Няма я — рече тя.
— Кое го няма? — попита остро О’Брайън.
— Етел имаше старинна кама, служеща като нож за писма, една от онези индиански дрънкулки с червено-златиста дръжка.
Нийв си помисли, че детектив О’Брайън изведнъж беше заприличал на ловджийско куче, подушило следа.
— Помните ли кога за последен видяхте камата, Тсе-Тсе? — запита той.
— Да. Беше тук и двата пъти, когато чистих тази седмица — вторник и четвъртък.
О’Брайън погледна Дъглас Браун.
— Камата я нямаше, когато проверявахме за отпечатъци вчера. Някаква идея къде бихме могли да я намерим?
Дъглас преглътна. Опита се да изглежда дълбоко замислен. Ножът за писма беше на бюрото в петък сутринта. Никой не беше идвал, освен Рут Лемстън.
Рут Лемстън. Тя го беше заплашила, че ще осведоми полицията, че Етел е възнамерявала да го обезнаследи. Но той вече беше казал на ченгетата, че Етел винаги е намирала парите, които е твърдяла, че е взел. Това беше прекрасен отговор. Но сега трябваше ли да им каже за Рут, или просто да отговори, че не знае.
О’Брайън повтаряше въпроса, този път настоятелно. Дъглас реши, че е време да отклони вниманието на ченгетата от себе си.
— В петък следобед дойде Рут Лемстън. Взе обратно едно писмо, което Сиймъс беше изпратил на Етел. Заплаши ме, че ще ви каже, че Етел ми е била бясна, ако ви спомена дори една дума за Сиймъс — Дъглас направи пауза, после почтително добави: — Ножът за писма си беше тук, когато тя дойде. Мисис Лемстън стоеше до бюрото, когато отидох в спалнята. Не съм го виждал от петък. По-добре попитайте нея защо е решила да го открадне.
След като Сиймъс й се обади отчаян в събота следобед, Рут беше успяла да се свърже с шефката на „Личен състав“ в дома й. Именно тя бе изпратила адвоката Робърт Лейн в полицейското управление.
Когато Лейн доведе Сиймъс вкъщи, Рут беше сигурна, че съпругът й е в прединфарктно състояние и искаше да го отведе в спешното отделение на болницата. Сиймъс категорично отказа, но се съгласи да си легне. Със зачервени, плувнали в сълзи очи той се завлачи към спалнята — един съсипан и грохнал човек.
Лейн изчака в дневната, за да поговори с Рут.
— Аз не се занимавам с дела за убийства — каза й той направо. — А съпругът ви ще има нужда от много добър адвокат.
Рут кимна.
— Според онова, което ми каза в таксито, може да се бори за оправдание или за намалено наказание, като се изтъкне временна невменяемост.
Рут изстина.
— Призна ли, че я е убил?
— Не. Каза ми, че я е ударил, че тя е посегнала към ножа за писма, че той го е грабнал от нея и в борбата дясната й буза била порязана. Също така ми каза, че е наел някакъв тип, който кисне в бара му, да се обажда да я заплашва.
Устните на Рут се стегнаха.
— Научих го снощи.
Лейн вдигна рамене.
— Съпругът ви няма да издържи на разпитите. Съветът ми е да направи самопризнания и да се опита да се бори за наказание за по-малко престъпление. Вярвате, че я е убил, нали?
— Да.
Лейн стана.
— Както ви казах, не се занимавам с дела за убийства, но ще разпитам и ще видя кого мога да намеря. Съжалявам.