Рут седя тихо с часове — тишината на пълното отчаяние. В десет часа гледа новините и чу репортажа, че разпитват бившия съпруг на Етел Лемстън във връзка със смъртта й.
Събитията от последната седмица отново минаваха през ума й като нагласена на непрекъснато повторение видеокасета. Сърцераздирателното обаждане на Джини преди десет дни: „Мамо, толкова унизена се почувствах. Върнали са чека. Касиерът изпрати да ме повикат“. С това бе започнало всичко. Рут си спомни начина, по който беше крещяла и обвинявала Сиймъс. Докарах го до точката, в която полудя, помисли си тя.
Да се бори за наказание за по-леко престъпление. Какво означаваше това? Непредумишлено убийство? Колко години? Петнадесет? Но той беше заровил тялото й. Беше си направил този труд, за да прикрие престъплението. Как беше успял да запази такова хладнокръвие?
Хладнокръвен? Сиймъс? Онзи нож за писма в ръката му? Втренчен надолу към жената, чието гърло беше прерязал? Невъзможно.
Рут си спомни нещо друго — нещо, което се беше превърнало в семейна шега в дните, когато все още бяха способни да се смеят. Сиймъс беше дошъл в родилното, когато се раждаше Марси. И беше припаднал. При вида на кръвта беше загубил съзнание. „Притесниха се повече за баща ти, отколкото за теб и за мен — често казваше Рут на Марси. — Тогава за пръв и последен път разреших на татко ти да стъпи в родилното, По-добре беше да стои и да се налива в бара, отколкото да се пречка на докторите.“
Сиймъс да гледа как кръвта изтича от гърлото на Етел, да сложи тялото и в найлонов чувал, да я измъква от апартамента! Рут си помисли за съобщението по новините, че етикетите са били махнати от дрехите й. Сиймъс да има куража да го направи, после да я погребе в онази пещера в парка? Просто е невъзможно, реши тя.
Но ако не беше убил Етел, ако си беше тръгнал, както твърдеше, тогава значи като беше изтъркала и скрила ножа за писма, тя може би беше унищожила доказателството, което би отвело към някой друг…
Непосилно й беше дори да мисли повече. Рут изморено стана и отиде в спалнята. Сиймъс дишаше равномерно, но се размърда.
— Рут, остани при мен.
Щом тя си легна, той я прегърна и заспа с глава на рамото й.
В три часа Рут все още се опитваше да реши какво да прави. После, сякаш в отговор на неизказана молитва, тя се сети колко често беше срещала бившия полицейски комисар Кърни в супермаркета, след като се беше пенсионирал. Той винаги се усмихваше толкова мило и казваше: „Добро утро“. Веднъж, когато пликът й с продукти се беше скъсал, той беше спрял да й помогне. Инстинктивно го беше харесала, макар че като го виждаше, не можеше да не се сети, че поне част от парите от издръжката се похарчваха в магазина на дъщеря му.
Семейство Кърни живееше в Шваб хауз на Седемдесет и четвърта улица. Утре със Сиймъс ще отидат там и ще поискат да се видят с комисаря. Той ще знае какво трябва да направят. Можеше да му вярва. Накрая Рут заспа с мисълта, че трябва да вярва на някого.
За първи път от години тя проспа неделната сутрин. Часовникът й показваше дванадесет без петнадесет, когато се опря на една ръка и го погледна. Яркото слънце влизаше в стаята през зле пасващите, купени от магазин за преоценени стоки щори. Погледна към Сиймъс. Докато спеше, го нямаше тревожното, изплашено изражение, което толкова я дразнеше, и правилните му черти напомняха за красивия някога мъж. Момичетата бяха наследили външността си от него, помисли си Рут, както и чувството си за хумор. Навремето Сиймъс беше остроумен и уверен. А после започна пропадането. Наемът за квартири се повиши астрономично, в квартала започнаха да живеят по-богати хора и старите клиенти изчезнаха един по един. И всеки месец чекът с издръжката.
Рут се измъкна от леглото и отиде до бюрото. Слънцето безмилостно разкриваше драскотините и резките по него. Опита се да отвори тихо едно чекмедже, но то заяде и изскърца, протестирайки. Сиймъс се размърда.
— Рут — още не беше напълно събуден.
— Стой си там — рече тя с успокояващ глас. — Ще те извикам, когато закуската стане готова.
Телефонът иззвъня точно когато махаше бекона от скарата. Бяха момичетата. Чули за Етел. Марси, най-голямата, каза:
— Мамо, съжаляваме за нея, но това означава, че татко вече няма да плаща, нали?
Рут се опита да звучи бодро.
— Така изглежда. Още не сме свикнали с това. — Тя извика Сиймъс, щом той се приближи до телефона.
Рут знаеше какво усилие му костваше да каже:
— Много лошо е да се радваш, че някой е умрял, но не е ужасно да се радваш, че си се освободил от финансово бреме. Сега ми кажете как я карат сестрите красавици? Надявам се, момчетата не са агресивни?