Рут беше приготвила прясно изстискан сок от портокал, бекон, бъркани яйца, препечени филийки и кафе. Изчака Сиймъс да приключи с яденето и да му сипе втора чаша кафе. После седна срещу него от другата страна на тежката дъбова кухненска маса — нежелан подарък от неомъжената му леля, и рече:
— Трябва да поговорим.
Сложи лакти на масата, сви ръце под брадичката си, видя отражението си в зацапаното огледало на шкафа за порцелан и неумолимо осъзна, че изглеждаше и си беше повлекана. Пеньоарът й беше избелял, винаги хубавата й светлокестенява коса беше изтъняла и оредяла, от кръглите й очила малкото й лице изглеждаше мършаво. Отхвърли мисълта като неподходяща за момента и продължи да говори:
— Когато ми каза, че си ударил Етел, че е била порязана от ножа за писма и че си платил на някого, за да я заплашва, помислих си, че си отишъл и по-далече. Реших, че си я убил.
Сиймъс се втренчи в чашата с кафе. Човек би си помислил, че в нея се крият тайните на Вселената, каза си Рут. После той се изправи и я погледна право в очите. Като че ли пълноценният сън, разговорът с момичетата и приличната закуска го бяха възстановили.
— Не съм убил Етел — каза той. — Изплаших я. По дяволите, изплаших и себе си. Не съм си и мислил, че мога да я ударя, но може би това стана, без да искам. Поряза се, защото се хвърли към ножа. Взех го от нея и го хвърлих обратно на бюрото. Но тя беше уплашена. Именно тогава ми каза: „Добре, добре. Можеш да си задържиш тази дяволска издръжка“.
— Това беше в четвъртък следобед — рече Рут.
— В четвъртък, около два часа. Знаеш колко спокойно е в бара по това време. Знаеш и в какво състояние изпадна ти заради върнатия чек. Излязох от бара в един и половина. Дан беше там. Ще го потвърди.
— Върна ли се в бара?
Сиймъс допи кафето си и остави чашата в чинийката.
— Да. Трябваше. После се прибрах вкъщи и се напих. И останах пиян целия уикенд.
— Кого видя? Излиза ли да си купиш вестник?
Сиймъс се усмихна — празна, мрачна усмивка.
— Не бях в състояние да чета — изчака реакцията й, после Рут видя на лицето му да се изписва колеблива надежда. — Ти ми вярваш — рече той със смирен и учуден тон.
— Не ти повярвах вчера и в петък — отвърна Рут. — Но сега ти вярвам. Ти може да си много неща, може и да не си много неща, но знам със сигурност, че не си способен да вземеш кама или нож за писма и да прережеш нечие гърло.
— Намери нещо хубаво в мен — каза тихо Сиймъс.
Тонът на Рут стана рязък.
— Можеше и да е по-зле. Сега да бъдем практични. Не ми харесва онзи адвокат, а и той каза, че ти трябва друг. Искам да опитам нещо. За последен път, закълни се в живота си, че не си убил Етел.
— Кълна се в живота си — Сиймъс се поколеба. — В живота на трите си дъщери.
— Имаме нужда от помощ. Истинска помощ. Гледах новините снощи. Говориха за теб. Че те разпитват. Изгарят от нетърпение да докажат, че си го направил. Трябва да кажем пълната истина на някой, който може да ни посъветва какво да правим или да ни изпрати при подходящ адвокат.
Нужен беше цял следобед, прекаран в спорове, дебати, придумвания и изтъкване на аргументи, за да се съгласи Сиймъс. Беше четири и половина, когато облякоха подходящите си за всички сезони палта: Рут — решителна и стегната в своето, Сиймъс — с обтегнато средно копче на неговото, и извървяха трите пресечки до Шваб хауз. По пътя говориха малко. Въпреки че денят беше доста ветровит, хората се наслаждаваха на силното слънце. Малките дечица с балони в ръце, след които вървяха изморени родители, накараха Сиймъс да се усмихне.
— Помниш ли как водехме момичетата в зоопарка в неделя следобед? Хубаво е, че пак е отворен.
В Шваб хауз портиерът им каза, че комисарят и мис Кърни ги няма. Рут колебливо поиска позволение да почакат. Половин час седяха рамо до рамо на дивана във фоайето и Рут започна да се съмнява в мъдростта на решението си да дойдат тук. Тъкмо се готвеше да предложи да си тръгват, когато портиерът отвори външната врата и влязоха четирима души. Семейство Кърни и двама непознати.
Преди да загуби кураж, Рут се втурна да ги посрещне.
— Майлс, ще ми се да ги беше оставил да поговорят с теб.
Бяха в кухнята на апартамента. Джек правеше салата. Нийв размразяваше остатъка от соса за макарони от четвъртък вечерта.