Выбрать главу

Майлс приготвяше много сухо мартини за себе си и Джек.

— Нийв, няма как да ги оставя да си излеят душите пред мен. Ти и така си свидетелка по това дело. Ако го оставех да ми каже, че е убил Етел, докато са се борили, щях да имам моралното задължение да докладвам за това.

— Сигурна съм, че не това искаше да ти каже.

— Каквото и да е било, мога да ти обещая, че както Сиймъс Лемстън, така и жена му Рут ще бъдат разпитвани в главното управление. Не забравяй, че ако онзи гаден племенник казва истината, Рут Лемстън е откраднала ножа за писма, а можеш да се обзаложиш, че не го е искала за сувенир. Направих най-доброто, което можех. Обадих се на Пит Кенеди. Той е дяволски добър адвокат и ще ги приеме утре сутринта.

— А те могат ли да си позволят дяволски добър адвокат?

— Ако ръцете на Сиймъс Лемстън са чисти, Пит ще покаже на нашите момчета, че лаят не срещу когото трябва. Ако е виновен, онова, което Пит ще им вземе, ще си струва, за да намали отговорността му от предумишлено убийство на убийство в състояние на афект.

На вечеря на Нийв й се стори, че Джек умишлено отклонява разговора от Етел. Попита Майлс за някои от любимите му случаи — тема, която Майлс никога не се уморяваше да обсъжда. Едва когато разчистваха масата, Нийв осъзна, че Джек знаеше много неща за случаи, които със сигурност не бяха отразени в Средния запад.

— Осведомил си се за Майлс в старите вестници — обвини го тя.

Той не се сконфузи.

— Да, направих го. Ей, остави тези съдове в мивката, аз ще ги измия. Ще си съсипеш ноктите.

Невъзможно е толкова много неща да са се случили само за една седмица, помисли си Нийв. Имаше усещането, че Джек винаги е бил наоколо. Какво ставаше?

Знаеше какво става. После я прониза болезнен студ. Мойсей, зърващ Обетованата земя, е знаел, че никога няма да стъпи на нея. Защо се чувстваше така? Защо имаше усещането, че потъва? Защо, когато беше погледнала траурната снимка на Етел днес, бе видяла в нея и още нещо — нещо тайно, сякаш Етел казваше: „Чакай да видиш какво е“.

„Какво е?“ — зачуди се Нийв.

Смъртта.

Новините в десет бяха пълни с още истории за Етел. Някой бе направил сборен филм за блестящото й минало. На медиите им липсваха вълнуващи новини и Етел им помагаше да запълнят празнотата.

Програмата тъкмо свършваше, когато телефонът иззвъня.

Беше Кити Конуей. Ясният й, почти музикален глас звучеше леко забързано.

— Нийв, съжалявам, че ви безпокоя, но току-що се прибирам. Като закачах палтото си, видях, че баща ви е забравил шапката си в гардероба. Късно следобед утре ще идвам в града, така че мога да му я оставя някъде.

Нийв беше изумена.

— Един момент, ще го извикам. — Докато подаваше телефона на Майлс, промърмори: — Ти никога нищо не забравяш. Какво става?

— О, това е хубавата Кити Конуей — в гласа на Майлс звучеше задоволство. — Чудех се дали изобщо ще намери дяволската шапка. — Когато затвори, той погледна глупаво Нийв. — Ще се отбие утре около шест. Ще я изведа на вечеря. Искаш ли да дойдеш?

— Естествено, че не. Освен ако не смяташ, че имаш нужда от придружителка. Така или иначе, трябва да отида на Седмо авеню.

На вратата Джек попита:

— Кажи ми, ако ставам досаден. Ако ли не, какво ще кажеш за една вечеря утре?

— Знаеш много добре, че не си досаден. Приемам вечерята, ако нямаш нищо против да чакаш, докато ти се обадя. Не знам в колко часа ще е това. Обикновено най-накрая се отбивам при чичо Сал, така че ще ти се обадя оттам.

— Нямам нищо против. Нийв, само още нещо. Внимавай. Ти си важна свидетелка по убийството на Етел Лемстън, а след като видях тези хора — Сиймъс Лемстън и жена му, — почувствах страшно безпокойство. Нийв, те са отчаяни. Виновни или невинни искат това разследване да спре. Желанието им да се изповядат пред баща ти може да е спонтанно, а може и да е добре обмислено. Искам да кажа, че убийците не се поколебават да убият още веднъж, ако някой се изпречи на пътя им.

11

Тъй като понеделник беше почивният ден на Дени в деликатесния магазин, отсъствието му там нямаше да бъде подозрително, но той също така искаше да си осигури алибито, че е прекарал деня в леглото.

— Предполагам, че съм хванал грип — измърмори той на незаинтересувания служител във фоайето на хотела за стаи под наем. Вчера Големия Чарли му се беше обадил по телефона във фоайето.

— Премахни я веднага или ще намерим някой, който може да го направи.