Сега той слушаше невярващо и гледаше напрегнатите им, изморени лица. От време на време ги прекъсваше с въпроси.
— Мистър Лемстън, казвате, че сте ударили бившата си съпруга толкова силно, че тя е паднала назад върху пода, после е скочила и е грабнала камата, която използвала за отваряне на писма, че в борбата да я измъкнете от ръката й бузата й е била порязана.
Сиймъс кимна.
— Етел виждаше, че бях почти готов да я убия.
— Почти?
— Почти — отвърна Сиймъс с тих и засрамен глас. — Искам да кажа, че за една секунда, ако онзи удар я беше убил, щях да се зарадвам. Тя превърна живота ми в ад за повече от двадесет години. После, когато стана, осъзнах какво можеше да се случи. Но тя беше изплашена. Каза ми да забравя за плащането на издръжката.
— И тогава…
— Излязох. Отидох в бара. После се прибрах вкъщи, напих се и останах пиян. Познавах Етел. Щеше да е напълно в стила й да заведе дело за побой срещу мен. Опита се да ме вкара в затвора три пъти, когато забавях плащането на издръжката — засмя се тъжно. — Единият път беше в деня, когато се роди Джени.
Пит продължи с разпита и умело измъкна факта, че Сиймъс се е страхувал Етел да не подаде жалба, че е бил сигурен, че щом й останеше време да се замисли, щеше да си поиска издръжката; че е бил достатъчно глупав да каже на Рут, че Етел му е позволила да не й плаща повече; че се е ужасил, когато Рут е настояла да пише на Етел.
— И после, без да искате, сте сложили чека и писмото в пощата и сте се върнали, надявайки се да си го вземете?
Сиймъс вдигна ръце в скута си. В собствените си уши звучеше като абсолютен глупак. И беше точно такъв. А имаше и още. Заплахите. Но някак си още не можеше да се накара да разкаже за тях.
— Не сте се виждали и не сте разговаряли с бившата си съпруга Етел Лемстън след четвъртък, тридесети март.
— Не, не съм.
Не ми е казал всичко, помисли си Пит, но е достатъчно за начало. Наблюдаваше как Сиймъс Лемстън се облегна назад в кафявия кожен диван. Започваше да се отпуска. Скоро щеше да каже достатъчно, за да стане всичко ясно. Прекаленото притискане щеше да е грешка. Пит се обърна към Рут Лемстън. Тя седеше кротко до съпруга си с бдителен поглед. Пит си даде сметка, че тя започва да се страхува от разкритията на съпруга си.
— Възможно ли е да подведат Сиймъс под отговорност за това, че е ударил Етел? — попита тя.
— Етел Лемстън не е жива, за да подаде жалба — отвърна Пит. По принцип полицията можеше да го направи. — Мисис Лемстън, мисля, че доста добре умея да преценявам хората. Вие сте тази, която е убедила съпруга ви да говори с комисаря — поправи се, — с бившия комисар Кърни. Мисля, че правилно сте преценила, че имате нужда от помощ в този момент. Но единственият начин да ви помогна, е, като ми кажете истината. Има нещо, което преценявате и претегляте, и аз мисля, че трябва да знам какво е то.
Под втренчените погледи на съпруга си и на този внушителен адвокат Рут каза:
— Мисля, че изхвърлих оръжието на престъплението.
Преди да си тръгнат час по-късно, Сиймъс се беше съгласил да се подложи на тест на детектора на лъжата и Пит Кенеди вече не беше сигурен в интуицията си. В самия край на срещата им Сиймъс призна, че беше наел някакъв впиянчен тип, който киснеше в кръчмата му, да заплашва Етел. Или е само глупав и изплашен, или играе доста хитро, реши Пит и мислено си отбеляза да каже на Майлс Кърни, че не всички клиенти, които му изпращаше, бяха лъжица за неговата уста.
Новината за арестуването на Гордън Стюбър се разнесе като морска буря из модния свят. Звъняха телефони:
— Не, не е заради нелегалните цехове. Всички го правят. Заради наркотици е. — После големият въпрос: — Защо? Той печели милиони. Е, получи плесница през ръката заради цеховете. Разследваха го за укриване на данъци. Една добра група адвокати можеше да отлага присъдата с години. Но наркотици! — След час се появи черният хумор. — Гледай Нийв Кърни да не ти се вбеси. Ще смениш часовника си с железни гривни.
Обграден от суетящи се асистенти, Антони де ла Салва работеше върху последните детайли от модното ревю за есенната си колекция, което щеше да се състои следващата седмица. Беше крайно задоволителна колекция. Новото момче, което беше наел направо от Института по модерен дизайн, беше гений.