Чакалнята беше внушителна. Хубав кожен диван с декоративни златни гвоздеи. Сигурно струваше поне шест или седем хиляди долара. Също такова диванче за двама души. Кръгла махагонова маса с последните списания, прекрасни модернистични картини по облицованите с дървения стени. Рут си даваше сметка, че момичето от рецепцията й хвърля любопитни погледи. Какво виждаше хубаво облечената млада жена? — зачуди се Рут. Невзрачна жена в невзрачна зелена вълнена рокля, практични обувки, коса, която бе започнала да се измъква от кока. Вероятно си мисли, че не можем да си позволим цените тук, и е права.
Вратата в коридора, която водеше към личния кабинет на Питър Кенеди, се отвори. На нея застана Кенеди с усмихнато и сърдечно лице.
— Няма ли да влезете, мисис Лемстън. Всичко е наред.
Когато специалистът на полиграфа си тръгна, Кенеди сложи картите на масата.
— Обикновено не процедирам толкова бързо, но вие се тревожите, че колкото по-дълго медиите говорят за Сиймъс като за заподозрян, толкова по-лошо ще бъде за дъщерите ви. Предлагам да се свържа с детективите от отдел „Убийства“, които разследват случая. Ще поискам веднага детектор на лъжата, за да разведрят атмосферата на подозрение, която е непоносима за вас. Предупреждавам ви: за да ги накараме да се съгласят на незабавен тест, ще обещаем, че ако се стигне до процес, резултатите от теста ще бъдат валидни. Мисля, че ще се съгласят с това. Мисля също, че ще мога да ги убедя да се откажат от всякакви други обвинения.
Сиймъс преглътна. Лицето му блестеше, сякаш непрекъснатото потене беше образувало глазура върху него.
— Давайте — каза той.
Кенеди се изправи.
— Три часът е. Може би ще успеем да свършим това още днес. Имате ли нещо против да изчакате отвън, докато видя какво мога да направя?
След половин час излезе от кабинета си.
— Споразумяхме се. Да вървим.
В понеделник обикновено продажбите вървяха слабо, но, както отбеляза Нийв пред Юджиния: „Това не би могло да се докаже чрез нашия магазин“. Откакто отключи вратата в девет и половина, непрекъснато идваха хора. Майлс й беше предал загрижеността на Сал за лошата реклама от смъртта на Етел, но след като работи без почивка почти до дванадесет, Нийв каза сухо:
— Очевидно доста хора нямат нищо против да намерят смъртта си в тоалет от „Нийвс плейс“. — После добави: — Обади се, моля те, за сандвич и кафе.
Когато донесоха поръчката в кабинета й, Нийв вдигна поглед и изви вежди:
— О, очаквах Дени. Не е напуснал, нали?
Доставчикът, дългунесто деветнадесетгодишно момче, остави торбичката на бюрото й.
— Понеделник е почивният му ден.
Когато вратата се затвори зад него, Нийв рече кисело:
— Няма рум сървиз при този. — После весело махна капачето на димящата чашка.
След няколко минути се обади Джек:
— Добре ли си?
Нийв се усмихна.
— Разбира се, че съм добре. Всъщност не само съм добре, ами процъфтявам. Сутринта беше страхотна.
— Може би трябва да решиш да ме подпомагаш. Тръгвам да обядвам с един агент, който няма да е доволен от предложението ми. — Джек изостави шеговития тон. — Нийв, запиши си този номер. В „Фор сийзънс“ е. Ако ти потрябвам, ще бъда там през следващите два часа.
— Тъкмо се готвя да атакувам сандвича с риба тон. Донеси ми остатъците от обяда.
— Нийв, говоря сериозно.
Гласът на Нийв стана тих.
— Джек, добре съм. Просто си запази малко апетит за вечерята. Вероятно ще ти се обадя към шест и половина или седем.
Юджиния я погледна критично, когато затвори телефона.
— Издателят, доколкото разбирам.
Нийв махна опаковката на сандвича.
— Да. — Тъкмо беше отхапала първата хапка, когато телефонът отново иззвъня.
Беше детектив Гомез.
— Мис Кърни, разглеждах посмъртните снимки на убитата Етел Лемстън. Имате силното усещане, че тя може да е била преоблечена, след като е умряла?
— Да — Нийв усети как гърлото й се свива и бутна сандвича настрани. Даваше си сметка, че Юджиния я глада втренчено. Усети как цветът изчезва от бузите й.
— Накарах да увеличат доста снимките. Тестовете не са завършени, знаем, че тялото е било преместено, така че е доста трудно да се разбере дали сте права, или не, но кажете ми: Етел Лемстън би ли излязла от къщи с голяма бримка на чорапогащника си?
Нийв си спомни, че беше забелязала тази бримка, когато идентифицираше дрехите на Етел.