— Никога.
— Така си помислих и аз — съгласи се Гомез. — От доклада от аутопсията се разбра, че найлоновите фибри са се закачили за нокътя на крака. Бримката се е пуснала, когато чорапогащникът е бил обуван. Това означава, че ако Етел Лемстън се е облякла сама, тя е излязла със супер скъп дизайнерски тоалет и с много неугледен чорапогащник. Бих искал да си поговорим за това в някой от следващите два дни. Тук ли ще бъдете?
Докато оставяше слушалката, Нийв си помисли за онова, което беше казала на Майлс тази сутрин. Според нея Сиймъс Лемстън с тоталната си липса на усет за модата не беше облякъл кървящото тяло на бившата си жена. Спомни си и останалото, което му беше казала. Гордън Стюбър автоматично би избрал оригиналната блуза към тоалета.
На вратата бързо се почука и момичето от рецепцията се втурна вътре.
— Нийв — прошепна то. — Мисис Пот е тук. И, Нийв, знаеш ли, че Гордън Стюбър е арестуван?
Нийв някак си успя да запази спокойната, внимателна усмивка на лицето си, докато помагаше на богатата си клиентка да си избере три вечерни рокли на „Адолфо“, които варираха от четири до шест хиляди долара всяка; два костюма на Дона Карън — единият за хиляда и петстотин долара, другият — за две хиляди и двеста; чехли, обувки и чанти. Мисис Пот, невероятно привлекателна жена в средата на шестдесетте години, заяви, че не се интересува от масовата бижутерия.
— Прекрасни са, но предпочитам собствените си уникати. — Накрая тя каза: — Тези са по-интересни — и прие всички предложения на Нийв.
Нийв изпрати мисис Пот до лимузината й, която беше паркирана точно пред магазина. Медисън авеню гъмжеше от пазаруващи и разхождащи се. Като че ли всички се наслаждаваха на слънцето и приемаха спокойно необичайно ниските температури. Докато се обръщаше отново към магазина, Нийв забеляза мъж в сив анцуг, който се беше облегнал на сградата от другата страна на улицата. Обзе я усещането, че го познава, но се отърси от него, докато се връщаше бързо към магазина и се насочваше към кабинета си. Сложи си гланц за устни и се пресегна за чантата си.
— Наглеждай магазина — каза тя на Юджиния. — Няма да се връщам, така че заключи, ако обичаш.
С мила усмивка спря да размени по две-три думи с някои от старите клиентки и се насочи към вратата. Момичето от рецепцията беше извикало такси. Нийв бързо се качи в него и не забеляза, че мъжът с откачената пънкарска прическа и сивия анцуг бе спрял едно такси от другата страна на улицата.
Дъг отново и отново отговаряше на едни и същи въпроси, зададени по различен начин. Времето, по което беше пристигнал в апартамента на Етел. Решението му да се пренесе там. Телефонното заплашване Етел да остави Сиймъс на мира. Фактът, че се беше нанесъл в апартамента в петък, тридесет и първи, но една седмица не беше вдигал телефона и после още първото обаждане беше заплаха. Как е станало това?
Непрекъснато повтаряха на Дъг, че е свободен да си върви. Можеше да се обади на адвокат; можеше да престане да отговаря на въпроси. Отговорът му беше:
— Не искам адвокат. Нямам какво да крия.
Каза им, че не е вдигал телефона, защото се е страхувал Етел да не му се обади и да го изгони.
— Доколкото ми беше известно, тя възнамеряваше да отсъства около месец. Имах нужда да живея някъде.
Защо беше изтеглил сумата от банката в стодоларови банкноти и после ги беше скрил из апартамента на леля си?
— Е, добре, взех на заем малко от парите, които Етел беше скрила из апартамента, и после ги върнах.
Беше казал, че не знае нищо за завещанието на Етел, но се оказа, че то е изпъстрено с отпечатъците му.
Дъг усети паника.
— Просто започнах да мисля, че нещо не е наред. Погледнах в ежедневника й и видях, че беше отменила всичките си ангажименти след петъка, когато трябваше да се срещне с мен в апартамента си. Това ме успокои. Но съседката й ми каза, че онзи неин тъп бивш съпруг се е карал с нея и че е идвал, докато съм бил на работа. После жена му буквално нахлу и скъса чека с издръжката. Започнах да си мисля, че може би нещо наистина не е наред.
— И тогава — каза детектив О’Брайън с натежал от сарказъм глас, — реши да вдигаш телефона и още първото обаждане бе заплаха за живота на леля ти? А второто беше от прокуратурата на Роклънд Каунти, откъдето ти известяваха, че тялото й е било намерено?
Дъг усети как подмишниците му се обливат в пот. Раздвижи се неспокойно, опитвайки се да си намери удобна позиция в дървения стол с права облегалка. Двамата детективи го наблюдаваха от другата страна на масата — О’Брайън с едрото си лице с масивни черти и Гомез с блестящата си черна коса и брадичка като на катерица. Един ирландец и един испанец.