— Започва да ми писва от това — рече Дъг.
Лицето на О’Брайън се стегна.
— Тогава се поразходи, Дъги. Но ако си склонен, дай ни още един отговор. Килимчето пред бюрото на леля ти беше изпоцапано с кръв. Някой доста старателно се е опитал да го почисти. Дъг, преди да се преместиш на настоящата си работа, не работи ли в отдела за почистване на килими и мебели на „Сиърс“?
Дъг моментално бе обзет от паника. Подскочи и бутна стола назад толкова силно, че той се прекатури.
— Майната ви! — изстреля думите, докато летеше към вратата на стаята за разпити.
Дени беше поел добре премерен риск, като изчака да спре такси точно когато Нийв Кърни се качваше в нейното. Но той знаеше, че таксиметровите шофьори надушват всичко. Беше далеч по-разумно да спре някое и задъхано да каже:
— Някакво копеле открадна велосипеда ми. Следвай онова такси, ако обичаш. Ще ми отрежат главата, ако не доставя тоя плик на оная кучка.
Шофьорът беше виетнамец. Той кимна с безразличие и умело засече приближаващия автобус, докато правеше обратен завой. После продължи по Медисън авеню и зави по Осемдесет и пета улица. Дени се сви в ъгъла с наведена глава. Не искаше шофьорът да има прекалено добра възможност да го разгледа в огледалото за обратно виждане. Единственият му коментар беше:
— Откачени. Ако можеха да препродават пръдни, щяха да крадат и тях.
„Английският на виетнамеца е изумително добър“, помисли си кисело Дени.
На Седмо авеню и Тридесет и шеста улица другото такси хвана зеления светофар и те го изгубиха.
— Съжалявам — извини се шофьорът.
Дени знаеше, че Нийв вероятно щеше да слезе на следващата пресечка, или нещо подобно. Таксито й сигурно щеше да пълзи в това натоварено движение.
— Е, нека ме уволнят. Опитах — плати на шофьора и тръгна бавно към центъра. С периферното си зрение видя как таксито тръгна и продължи по Седмо авеню. Дени бързо смени посоката и забърза от Седмо авеню по Тридесет и шеста улица.
Както винаги, улиците встрани от Седмо авеню гъмжаха от супер атрактивността на „Гармънт Дистрикт“. Големи камиони в процес на разтоварване бяха паркирани в две редици покрай тротоарите, стеснявайки по този начин движението. Куриери на ролкови кънки летяха покрай тълпите пешеходци. Доставчици, които не се интересуваха нито от пешеходците, нито от превозните средства, бутаха тежки закачалки с дрехи. Свиреха клаксони. Мъже и жени в дрехи от висока класа вървяха бързо, разговаряха развълнувано, напълно безразлични към хората и трафика около тях.
Идеално място за убийство, помисли си със задоволство Дени. На половината път нагоре по улицата той видя едно такси да спира до бордюра и Нийв Кърни да излиза от него. Преди Дени да успее да се приближи до нея, тя влезе в една сграда. Дени си намери наблюдателен пункт от другата страна на улицата зад един от огромните камиони.
— Като избираш префърцунените дрехи, най-добре си поръчай и саван, Кърни — измърмори тихо той.
Джим Грийн, тридесетгодишен, неотдавна бе повишен в детектив. Способността му да преценява ситуацията и инстинктивно да избира правилния начин на действие се бяха харесали на началниците му в полицейското управление. Сега му бяха възложили досадната, но важна работа да охранява болничното легло на тайния детектив Тони Витале. Не беше привлекателна работа. Ако Тони беше в самостоятелна стая, Джим би могъл да пази пред вратата, но в интензивното отделение му се налагаше да стои в мястото за сестрите. Там през осемчасовото му дежурство непрекъснато му се напомняше за крехкостта на живота, щом от екраните започнеха да звучат аларми и болничният персонал се втурнеше да се бори със смъртта.
Джим беше жилав и среден на ръст — факт, който му позволяваше да бъде колкото е възможно по-незабележим в тясното, ограничено пространство. След четири дни сестрите бяха започнали да се отнасят към него не като към нежелана добавка. И всичките изглежда бяха много загрижени за издръжливото младо ченге, което се бореше за живота си.
Джим бе наясно каква смелост се изисква, за да бъдеш тайно ченге, да седиш на масата с хладнокръвни убийци и да знаеш, че във всеки момент могат да те разкрият. Знаеше за безпокойството, че Ники Сепети би могъл да поръча убийството на Нийв Кърни и за облекчението, когато Тони успя да каже: „Ники… няма поръчка за убийството, Нийв Кърни…“