Джим беше дежурен, когато полицейският комисар дойде в болницата с Майлс Кърни, и той получи възможността да се ръкува с него. Легендата. Кърни си беше заслужил това прозвище. След начина, по който загина жена му, сигурно вътрешно се е побърквал дали Сепети няма да посегне и на дъщеря му.
Полицейският комисар им беше казал, че майката на Тони смята, че той се опитва да им каже нещо. Сестрите бяха инструктирани да извикат Джим веднага, щом Тони е в състояние да говори.
Това се случи в четири часа в понеделник следобед. Родителите на Витале току-що си бяха тръгнали с озарени от надеждата изтощени лица. Противно на всички очаквания Тони беше извън опасност. Една сестра влезе да го види. Джим я наблюдаваше през стъклото и после бързо тръгна натам, защото тя му махна.
В ръката на Тони се вливаше глюкоза, а кислородът влизаше през сложени в ноздрите му тръбички.
— Устните му се движеха. Прошепна една дума.
— Казва собственото си име — каза сестрата на Джим.
Джим поклати глава. Наведе се и сложи ухо до устните на Тони. Чу „Кърни“. После тихо „Ний…“. Докосна ръката на Витале.
— Тони, аз съм ченге. Ти току-що каза „Нийв Кърни“, нали? Стисни ми ръката, ако съм прав.
Беше възнаграден с леко стискане на дланта си.
— Тони — продължи той, — когато те докараха тук, ти се опита да говориш за поръчка за убийство. Това ли искаш да ми кажеш?
— Тревожите пациента — запротестира сестрата.
Джим бързо я погледна.
— Той е ченге, добро ченге. Ще се чувства по-добре, ако успее да ми предаде онова, което се опитва да ми каже. — Повтори въпроса в ухото на Тони.
Отново усети лек като перце натиск върху дланта си.
— Добре. Искаш да ни кажеш нещо за Нийв Кърни и за поръчка за убийство — мислите на Джим пробягаха върху думите, които знаеше, че Витале е казал при постъпването си в болницата. — Тони, ти каза: „Ники, няма поръчка“. Може би това е било само част от онова, което си искал да кажеш. — Изведнъж през ума на Джим мина внезапна смразяваща мисъл. — Тони, да не би да се опитваш да ни кажеш, че Сепети не е поръчал убийството на Нийв Кърни, но някой друг го е сторил?
Мина един миг и после Тони стисна конвулсивно дланта му.
— Тони — помоли Джим. — Опитай се. Гледам устните ти. Ако знаеш кой го е поръчал, кажи ми.
Беше, сякаш въпросите на другото ченге отекваха в тунел. Тони Витале изпитваше голямо, невероятно облекчение, че беше успял да направи предупреждението. Сега картината беше толкова ясна в ума му: Джоуи казва на Ники, че Стюбър е поръчал убийството. Гласът му просто не желаеше да излезе, но той успя да помръдне бавно устните си, да ги оформи в сричката „Стю“ и да ги отпусне в „бър“.
Джим го гледаше напрегнато.
— Мисля, че се опитва да каже нещо като „Трю“…
Сестрата го прекъсна.
— Според мен е „Стю-бър“.
С последно усилие, преди отново да се унесе в дълбок; оздравителен сън, тайният детектив Антони Витале стисна ръката на Джим и успя да кимне с глава.
След като Дъг Браун изхвърча от стаята за разпити, детективите О’Брайън и Гомез обсъдиха известните до този момент факти по случая. Единодушно се съгласиха, че Дъг Браун е отрепка, че версията му е съшита с бели конци, че вероятно е крадял от леля си, че небивалицата, че не е вдигал телефона, е откровена лъжа и че може да се е паникьосал заради това, че е започнал да разправя за заплахите към Етел точно когато тялото й е било открито.
О’Брайън се отпусна назад в стола и се опита да сложи краката си на масата — позата, в която „мислеше“ на бюрото си. Масата обаче беше прекалено висока, за да му е удобно, и той пусна крака на пода с раздразнение, мърморейки по адрес на долнокачествените мебели. После добави:
— Тази Етел Лемстън е била страхотна познавачка на характери. Бившият й съпруг е нищожество; племенникът й е крадец. Но мисля, че от двете лекета я е очистило по-голямото — бившият й съпруг.
Гомез внимателно гледаше партньора си. Имаше си свои собствени съображения, които искаше да изкаже постепенно. Когато започна да говори, прозвуча така, сякаш тази идея току-що му беше минала през ума:
— Да предположим, че е била убита в дома си.
О’Брайън изсумтя в знак на съгласие.
Гомез продължи:
— Ако вие с мис Кърни сте прави, някой е отпрал етикетите и вероятно същият този някой е изхвърлил куфарите и чантата й.