— Предполагам, че не. Но знаете ли какво. Нека прегледам папката, която Тони ми изпрати. Може би в бележките на Етел има нещо.
В пет и половина, когато Джини надзърна да каже довиждане, Джек й кимна отсъстващо. Все още преглеждаше обемистото разследване на Етел. За всеки от споменатите в статията дизайнери тя очевидно бе събрала отделна папка с биографични данни и ксерокопия от десетки материали за модата от вестници и списания като „Таймс“, „Уимин“, „Уимин уеър дейли“, „Вог“ и „Харпърз базар“.
Тя очевидно беше методичен и добросъвестен изследовател. Интервютата с дизайнерите често бяха съпътствани с такива бележки: „Не е същото, каквото казва във Вог“, „Провери тези цифри“, „Никога не е печелил наградата“, „Опитай се да интервюираш губернаторшата за твърдението, че шие дрехи за куклите си“…
Имаше десетина различни варианта на последната статия на Етел със съкращения и допълнения във всяка версия.
Джек започна да преглежда материалите, докато не видя името Гордън Стюбър. Стюбър. Етел е била облечена с негов костюм, когато са я открили. Нийв толкова настояваше, че свалената от тялото на Етел блуза е била продадена с костюма, но че Етел никога не би я облякла доброволно.
Джек набързо анализира материала за Гордън Стюбър и с тревога видя колко често през последните три месеца вестниците бяха споменавали името му във връзка със съдебно разследване. В статията Етел хвалеше Нийв за това, че беше насочила вниманието към Стюбър. Предпоследната чернова на статията й се занимаваше не само с нелегалните му цехове и с данъчните му проблеми, но съдържаше и следното изречение: „Стюбър започва кариерата си в бизнеса на баща си, като прави подплати за кожени палта. Говори се, че никой друг в историята на модата не е направил повече пари с подплати и шев през последните няколко години, отколкото елегантният мистър Стюбър“.
Етел беше сложила тези няколко изречения в скоби и ги беше отбелязала със „запази го засега“. Джини беше казала на Джек за ареста на Стюбър след залавянето на наркотиците. Дали преди няколко седмици Етел не беше открила, че Стюбър пренася хероин в подплатите на вносните си дрехи?
Връзва се, помисли си Джек. Връзва се и с теорията на Нийв за дрехите, с които е била облечена Етел. Връзва се и с „големия скандал“ на Етел.
Джек се поколеба дали да не се обади на Майлс, после реши първо да покаже папката на Нийв.
Нийв. Наистина ли я познаваше само от шест дни? Не. Шест години. Търсеше я от онзи първи ден в самолета. Погледна телефона. Желанието да бъде с нея беше непреодолимо. Дори не я беше прегръщал и сега ръцете му копнееха за нея. Беше му казала, че ще му се обади от офиса на чичо си Сал, когато е готова да тръгне.
Сал. Антони де ла Салва, известният дизайнер. Следващата купчина изрезки, материали и статии бяха за него. Хвърляйки поглед към телефона с желанието Нийв да се обади сега, Джек започна да преглежда папката за Антони де ла Салва. Беше пълна с илюстрации на колекцията „Пасифик рийф“. Ясно ми е защо хората я харесаха, помисли си Джек, а не разбирам бъкел от мода. Роклите и официалните тоалети сякаш летяха върху страниците. Прехвърли бележките на модните коментатори: „Елегантни туники с феерични поли, които падат от раменете като криле…“, „… меки, плисирани ръкави от тънък като воал шифон…“, „… прости вълнени дневни рокли, които обгръщат тялото с небиеща на очи елегантност…“ Репортерите ставаха поетични в хвалебствията си на цветовете.
„Антони де ла Салва посещава чикагския «Аквариум» в началото на 1972 г. и среща вдъхновението си сред подводната красота на величествената експозиция на тихоокеанския риф.
Часове наред върви из стаите и скицира подводното царство, където прекрасните морски създания си съперничат сред чудесната растителност, кораловите дървета и стотиците изумително оцветени миди. Скицира тези цветове в мотивите и комбинациите, дадени им от природата. Изучава движенията на морските обитатели, така че да може да предаде с ножицата и платовете онази плавна грациозност, дадена им по рождение.
Жени, приберете мъжките си костюми и вечерните рокли с набрани ръкави и огромни поли в задната част на гардеробите си. Това е вашата година да бъдете красиви. Благодарим ти, Антони де ла Салва.“
Предполагам, че наистина е добър, помисли си Джек и започна да събира материалите за Де ла Салва накуп. После се замисли какво го безпокоеше. Имаше нещо, което му се беше изплъзнало. Какво беше то? Беше чел последния вариант на статията на Етел. Сега погледна предпоследния.