Той беше изпъстрен с бележки. „Чикагският Аквариум — провери датата, на която го е посетил!“ С кламер Етел беше прикрепила една илюстрация на колекцията „Пасифик рийф“ в горната част на работния си екземпляр. До нея беше нарисувала една скица.
Устата на Джек изсъхна. Беше виждал тази скица през последните няколко дни. Беше я виждал на изпоцапаните страници в готварската книга на Рената Кърни.
А и „Аквариумът“. Провери датата. Естествено! Ужасен, той започна да разбира. Трябваше да бъде сигурен. Беше почти шест часът. Това означаваше, че в Чикаго беше почти пет. Бързо набра информационния код на Чикаго.
В пет без една минута чикагско време номерът, който беше набрал, отговори.
— Моля, потърсете директора сутринта — каза му безстрастен глас.
— Съобщете му името ми. Познава ме. Налага се да говоря с него веднага и нека ви кажа, госпожо, че ако открия, че е бил там и вие не сте ме свързали, ще се погрижа да ви уволнят.
— Ще ви свържа, сър.
Миг по-късно един изненадан глас попита:
— Какво има, Джек?
Въпросът се изплъзна от устните на Джек. Той усети, че ръцете му бяха студени и влажни. Нийв, помисли си, Нийв, бъди предпазлива. Втренчи се в статията на Етел и видя къде беше написала: „Ние приветстваме Антони Де ла Салва за това, че създаде Пасифик рийф луук“. После Етел беше зачертала името Де ла Салва и беше написала върху него: „дизайнера на Пасифик рийф луук“.
Отговорът на уредника на „Аквариума“ беше дори по-страшен, отколкото беше очаквал.
— Абсолютно си прав. И знаеш ли какво е най-шантавото? Ти си вторият човек, който се обажда да пита за това за последните две седмици.
— А кой е бил другият? — попита Джек, знаейки какво ще чуе.
— Разбира се. Някаква писателка. Едит… О, не, Етел. Етел Лемстън.
Денят мина неочаквано натоварено за Майлс. В десет часа телефонът иззвъня. Дали щеше да е свободен по обяд, за да обсъди предложената му във Вашингтон работа? Съгласи се да обядва в Дъбовата стая в „Плаца“. Късно сутринта отиде в Атлетик клъб, за да поплува и за масаж, и тайничко се зарадва на потвърждението от страна на масажиста:
— Комисарю Кърни, тялото ви отново е в страхотна форма.
Майлс знаеше, че кожата му беше загубила призрачната си бледност. Но не беше само до външността. Чувстваше се щастлив. Може да съм на шестдесет и осем, помисли си, докато завързваше вратовръзката си в съблекалнята, но изглеждам добре.
Изглеждам добре в собствените си очи, реши унило, докато чакаше асансьора. Някоя жена би могла да е на друго мнение. Или, по-специално, призна си той, докато излизаше от фоайето на Сентръл парк-сауд и свиваше надясно към Пето авеню и „Плаца“, Кити Конуей може да ме види в по-малко ласкателна светлина.
Обядът с помощника на президента имаше една цел. Майлс трябваше да даде отговора си. Щеше ли да приеме председателския пост на Агенцията за борба с наркотиците? Майлс обеща да вземе решението си през следващите четиридесет и осем часа.
— Надяваме се да е в положителен смисъл — каза му помощникът на президента. — Сенатор Мойнихън изглежда смята, че ще е така.
Майлс се усмихна.
— Никога не ядосвам Пат Мойнихън.
Едва когато се върна в апартамента, усещането, че всичко му е наред, изчезна. Беше оставил прозореца в кабинета отворен. Когато влезе в стаята, вътре влетя гълъб, направи кръг, завъртя се във въздуха, кацна на перваза и после излетя навън над Хъдзън. „Гълъб в къщата означава смърт.“ Думите на майка му прозвучаха в ушите му.
Откачени, суеверни глупости, помисли си ядосано Майлс, но не можеше да се отърси от настоятелното усещане за зла поличба. Осъзна, че иска да поговори с Нийв. Бързо набра номера в магазина.
Отговори Юджиния.
— Комисарю, тя току-що тръгна за Седмо авеню. Мога да се опитам да я открия.
— Не. Не е важно — отвърна Майлс. — Но ако случайно звънне, кажи й да ми се обади.
Току-що беше оставил слушалката, когато телефонът иззвъня. Беше Сал, който му каза, че също се безпокои за Нийв.
През следващия половин час Майлс се колебаеше дали да не се обади на Хърб Шварц. Но за какво? Не беше за това, че Нийв щеше да свидетелства срещу Стюбър. Тя просто го беше посочила и беше предизвикала разследването. Майлс си даде сметка, че загубата на сто милиона долара беше достатъчна причина Стюбър и съучастниците му да искат отмъщение.
Може би ще успея да убедя Нийв да се премести във Вашингтон с мен, помисли си Майлс и отхвърли идеята като смехотворна. Нийв си имаше свой живот в Ню Йорк, нейния бизнес. А сега, ако добре умееше да преценява човешките отношения, си имаше Джек Кемпбъл. „Тогава забрави за Вашингтон“, реши Майлс, докато крачеше из кабинета. Трябва да остана тук и да я държа под око. Независимо дали щеше да й хареса или не, той щеше да й наеме бодигард.