Странно, но в този, миг се улови, че сравнява огромния груб негър Нюкърк с Барбара — красива бяла жена на двайсет и девет години, с висше образование. Ако Барбара Залески беше тук в този момент, тя без съмнение щеше да застане на страната на Нюкърк, а не на собствения си баща. Господи! Колко много му се искаше да притежава поне половината от тяхната самоувереност!
Въпреки ранното утро Мат Залески изпита умора. Към нея се прибавяше и чувството, че едва ли се е справил с положението по най добрия начин.
— Отивай да работиш! — кратко нареди той и обърна гръб на Нюкърк.
Илъс изчака отдалечаването на негъра и каза:
— Стачка няма да има. Хората са предупредени.
— И сега чакаш да ти кажа „мерси“? — язвително попита Залески. — Да ти благодаря най-сърдечно, че ме спаси от изнасилване?
Профсъюзният функционер сви рамене и се отдалечи.
Тъмнозелената лимузина, която преди малко беше събудила любопитството на Залески, вече едва се различаваше в далечния край на конвейера. Заместник-директорът я настигна с бързи крачки.
Прегледа внимателно прикрепените към предната решетка документи на колата, между които бяха поръчката и спецификациите. Както се очакваше, тази кола се оказа наистина „специална“ — едно от онези изпълнения, които в завода наричаха „гаджето на майстора“ поради особеното отношение към тях.
„Гаджето на майстора“ е наистина специална кола. Макар че във всички заводи са строго забранени допълнителните грижи към отделни коли, тази практика продължава да съществува. В случая налице беше явна измама, която едва ли щеше да струва на компанията по-малко от стотина долара. Мат Залески притежаваше дарбата да запомня откъслечни факти и да ги свързва по логичен път, ето защо моментално прозря какво се крие зад специалните грижи към тъмнозелената лимузина.
Тази кола беше предназначена за един от служителите на компанията, който работеше в отдела за обществени контакти. Ако човек вярва на спецификациите, оборудването й би трябвало да бъде стандартно, без почти никакви луксозни добавки. Но въпреки това лимузината беше „яко натоварена“ (според жаргона на работниците) със специално оборудване. Дори и без да я разглежда отблизо, Мат Залески можеше да види луксозния волан, специалните гуми с бял кант, никелираните джанти и цветните стъкла — неща, за които в спецификациите не се споменаваше нищо. Освен това ясно си личеше, че колата е боядисвана поне два пъти за по-голяма дълготрайност. Именно боята беше привлякла вниманието му.
Обяснението, което щеше да получи, сигурно щеше да съвпадне изцяло с фактите, които заместник-директорът вече знаеше. Преди две седмици един от старшите майстори в завода беше оженил дъщеря си, а човекът от рекламата, за когото бе предназначена тази кола, беше изпратил на сватбата журналисти от местния печат, които поместиха снимки и кратки съобщения за щастливото събитие. Естествено, новината се разнесе из целия завод и бащата на булката беше на седмото небе от радост.
Останалото не беше трудно за отгатване.
Служителят от рекламния отдел без никаква трудност е разбрал точно в кой ден ще бъде произведена неговата кола. После просто е телефонирал на своя приятел майстора, а той пък веднага е наредил лимузината в тъмнозелен цвят да бъде обект на специално внимание по протежение на целия конвейер.
Мат Залески прекрасно знаеше как трябва да постъпи. Просто ще извика въпросния майстор, за да докаже правотата на подозренията си, след което ще направи писмен доклад до директора на завода Маккърнън. Той няма да има друг избор и ще трябва да го придвижи. Това пък ще отприщи всички врати на ада и скандалът сигурно ще стигне чак до главната дирекция, тъй като в него е замесен служител от рекламния отдел.
Но Мат Залески също така прекрасно знаеше, че няма да направи нищо подобно. И без това си имаше достатъчно главоболия. Конфликтът между Паркланд, Нюкърк и Илъс беше само едно от тях. В кабинета зад стъклените стени го чакаха нов куп неотложни задачи, а преписките от сутринта, които все още не беше погледнал, положително изискваха бързи решения.