Една от външните врати се отвори и в умивалнята влезе Големия Руф. За теглото си той се движеше изненадващо безшумно. Погледна ръчния си часовник и се намръщи. Навитите ръкави разкриваха мускулести ръце. Роли се приближи, но онзи му направи знак да мълчи.
Няколко секунди по-късно през същата врата се появи Лестър Татето. Дишаше тежко, сякаш беше тичал. Челото и изпъстреното му с белези лице бяха покрити със ситни капчици пот.
— Казах ти да не се мотаеш! — изръмжа Големия Руф.
— Бързах! Но те закъсняха… една от машините заяде и ги забави. — Гласът на Татето беше станал писклив от напрежение, а от обичайното му самодоволство нямаше и следа.
— Къде са сега?
— В южното кафене. Лирой ги следи. Ще ни чака на уговореното място.
— С южното кафене свършва и тяхната работа — обяви Руф — Да вървим!
Роли не мръдна от мястото си.
— Къде отиваме? — поиска да узнае той. — Какво ще правим?
— Мърдай по-живичко! — Гласът на Големия Руф продължаваше да звучи приглушено, а очите му не се отделяха от външната врата. — Ще скочим на ония копелета, дето зареждат автоматите! Всичко е обмислено! Мъкнат цял куп мангизи. Те са двама, а ние — четирима. Делът ти ще е екстра!
— Не искам! Никой нищо не ми е…
— Искаш — не искаш, все тая! Вече си вътре. Я дръж това. — Докато се усети, Големия Руф натика в ръката му автоматичен пистолет с късо дуло.
— Не! — опита се да протестира Роли.
— Какво значение има за теб? Вече си бил вътре за въоръжено нападение! Дали сега ще носиш желязо, или няма да носиш, си е все тая. Пак ще си получиш своето! — Големия Руф грубо го блъсна пред себе си и двамата се озоваха извън съблекалнята. Роли инстинктивно затъкна пистолета в колана на панталоните си, за да го прикрие.
Пресякоха по обиколни пътища заводските цехове, правейки всичко възможно да останат незабелязани. Това не беше кой знае колко трудно за хора, които познават обстановката. Роли знаеше къде се намира южното кафене, макар никога да не беше влизал там. То беше по-малко и се използуваше главно от майстори и надзиратели. Вероятно и там има автомати за продажба на дребни стоки — подобни на тези, които са наредени край стената на главния цех и от които Роли си беше взел бутилката кока-кола.
Бързайки редом с другите, той леко се извърна и попита:
— А защо точно аз?
— Сигурно защото много ми харесваш — отвърна Големия Руф. — А може би защото босът вярва, че колкото повече хлътне някой от нашите братя, толкова по-малко му се иска да се измъкне!
— И това ли е работа на боса?
— Нали ти казах, че всичко е обмислено. Вече цял месец проучваме тия типове. И се чудим защо още никой не им е скочил!
Това, беше лъжа.
За всички, които познават действителното състояние на нещата, беше съвсем ясно защо никой не закача събирачите на пари от монетните автомати. А Големия Руф беше точно от тях и отлично съзнаваше какъв огромен риск поемат в момента.
Роли Найт не разполагаше с подобна информация. Ако можеше да научи онова, което Големия Руф криеше от него, той, независимо от последиците, сигурно моментално щеше да побегне.
А информацията беше проста и ясна — търговията с монетните автомати в завода се финансираше и ръководеше от мафията.
В окръга Уейн на щата Мичиган, към който принадлежи и Детройт, мафията се занимава с редица тъмни дела — от открити престъпления като убийствата до полулегален бизнес. И това беше именно мафия, а не американската й дъщеря „Коза ностра“, тъй като цялата дейност беше съсредоточена в ръцете на няколко сицилиански фамилии. Определението „Полулегален бизнес“ също е съвсем точно, защото там, където се чувствува ръката на мафията, човек незабавно се сблъсква и с характерните й прийоми — завишаване на цените, шантаж, подкуп, физическо насилие и принуда.
Корените на мафията в детройтските промишлени предприятия и особено в автомобилните заводи са дълбоки. Тя контролира нелегалното тото и взема процент от повечето лихвари и незаконни касиери. Тя е организатор на повечето крупни кражби в заводите, а после пласира стоката Пипалата й, най-често прикрити зад легални форми на бизнес — като например фирми за доставка на резервни части и сервизно обслужване, — са проникнали дълбоко в промишлените предприятия.
Но от няколко години насам в детройтската мафия се водеше жестока война за власт. Престарелият дон се оттегли в своето жилище в Грос Пойнт, което много повече приличаше на непристъпна крепост, и остави на произвола на съдбата своята огромна империя. За овакантеното място на върха се поведе ожесточена битка, в която не след дълго се включи и съставената изключително от чернокожи престъпна организация, получила прозвището „Черна мафия“.