Повече от всичко на света чернокожите престъпници желаеха мафията да ги признае за свои равноправни членове. Този техен стремеж беше изопачено копие на достойното за уважение желание на цялото чернокожо население на страната да получи истински граждански права.
Големия Руф беше представител на една от групировките на тази организация в завода. Тя се ръководеше от тайнствен и никому неизвестен, лидер, който обаче бе обладан от силна войнственост, израз на която бяха постоянните предизвикателства към отдавна установеното фамилно управление. Преди няколко месеца „Черната мафия“ си постави задачата да проникне в доскоро напълно недостъпни за нея области — тя организира свое черно тото и своя лихварска мрежа, която бързо надхвърли рамките на гетото и се разпространи из промишлените предприятия. Скоро към всичко това се прибави организираната проституция и откритите финансови „протекции“. Цялата тази дейност се реализираше именно в местата, които доскоро бяха абсолютно и неоспорвано от никого притежание на „старата мафия“.
Естествено, „Черната мафия“ очакваше ответни мерки и те не закъсняха. Двама чернокожи лихвари бяха нападнати и пребити в собствените им жилища, единият от тях пред очите на ужасените си деца и съпруга. Малко по-късно един от организаторите на черното тото получи силен удар с пистолет в главата, парите и сметките му бяха задигнати, а колата му — запалена Тези нападения бяха извършени с типичната за мафията жестокост — факт, който признаваха както жертвите, така и техните господари.
Сега „Черната мафия“ отвръщаше на удара. Обирът на касиерите на монетните автомати беше само една от шестте планирани наказателни операции, насрочени за един и същи ден и целящи да покажат мощта и решимостта на новата организация в борбата за властта. По-късно вероятно Ще последват още много взаимни репресии, докато най-накрая бъде сложен край на войната между „бялата“ и „черната“ мафия… Ако това някога изобщо се случи.
И както при всички войни войниците и редовите изпълнители са просто пионки в голямата игра.
Роли Найт, Големия Руф и Татето преминаха тичешком късия подземен коридор и спряха в подножието на метално стълбище. Точно срещу тях се намираше междуетажната площадка, над която стълбището се виеше и изчезваше нагоре.
— Ще чакаме тук! — тихо заповяда Големия Руф.
Едно черно лице се показа над перилата. В него Роли разпозна физиономията на Лирой Колфакс — един от приближените на Големия Руф, пъргав и бързорек пройдоха.
— Там ли са още пиленцата? — тихо го попита Руф.
— Аха. Май ще се помотаят още две-три минути.
— Окей. Ние сме на място. Сега изчезвай, но не ги изпускай от очи и стой наблизо. Ясно?
— Ясно — кимна Лирой Колфакс и изчезна.
Руф се обърна към Роли и Татето, след това махна по посока на малката стаичка под стълбището, в която чистачите държаха метлите и кофите си:
— Ей там.
Тримата с мъка се натикаха в тясното помещение. Големия Руф притвори вратата и попита:
— Маските?
— Ей ги тук — отвърна Татето, най-младият от тях, който видимо трепереше. Вре пак успя да измъкне от джоба си три стари дамски чорапа. Руф взе единия и го нахлузи върху главата си, после с жест подкани другите да направят същото. Навън подземният коридор тънеше в тишина. Грохотът на останалия далеч горе конвейер долиташе дотук като тътен на отминаваща лятна буря. Времето за нападението беше подбрано умно — през нощната смяна в завода обикновено няма оживление, особено в началото на осемчасовата работа.
— Гледате какво правя и тръгвате след мен! — През маската очите на Големия Руф внимателно оглеждаха Татето и Роли. — Пипаме ли чисто, всичко ще стане лесно. Когато набутаме тук онези типове, вие двамата здраво ще ги вържете. Някъде наблизо Лирой трябва да е оставил въже. — Той се огледа и махна към две хвърлени на пода кълба тънка жълта връв.
Чакаха в мълчание. С течение на времето Роли ставаше все по-примирен. Знаеше, че е вътре и с двата крака и нищо няма да се промени, каквото, и да стане отсега нататък. Последиците, ако има такива, ще се стоварят върху главата му със същата сила, с която ще се отразят и на другите трима. Беше ограничен в избора си; по-скоро избор изобщо нямаше. Решението бяха взели други и той просто трябваше да изпълнява. Така беше ставало през целия му живот.
От джоба на работния си комбинезон Големия Руф измъкна огромен колт с тежка ръкохватка. В ръцете на Татето се появи револвер с късо дуло — същият като на Роли. С едва прикрита неохота Роли посегна към колана си и измъкна своя.