Доловил знака на Големия Руф, Татето замръзна на място. След миг доловиха ясно гласове и тропане на обувки по металното стълбище.
Вратата на стаичката остана полупритворена, докато стъпките не приближиха на два-три метра. Тогава Големия Руф рязко я блъсна и тримата изскочиха на площадката с пистолети в ръце.
Инкасаторите подскочиха от изненада, която бързо премина в ужас.
Бяха облечени в сиви униформи с инициалите на своята фирма. Единият от тях беше червенокос човек с бледо лице, което пребледня още повече, а другият приличаше на индианец с подпухналите си тежки клепачи. Носеха по две преметнати през рамо и свързани с верига и катинар ютени чувалчета. И двамата бяха едри и здрави около трийсетгодишни мъже, които сигурно можеха да се защитават добре. Но Големия Руф не им остави никакви шансове. С рязко движение той тикна револвера си под носа на червенокосия и кимна с глава към стаичката под стълбището.
— Влизай там, сладур!
После леко се завъртя към другия и добави:
— Ти също!
Маската стягаше лицето му и думите долитаха глухо и неясно.
Явно преценявайки възможностите за бягство, индианецът хвърли бърз поглед зад себе си. Случиха се две неща: първото беше, че той видя четвърта маскирана фигура, която се прокрадна по стълбището зад двамата и отряза пътя им за бягство. Това беше Лирой Колфакс, в чиито ръце проблесна нож с дълго острие. А второто беше наситено с динамика: с цялата си сила Големия Руф стовари дулото на пистолета си върху лицето му. Бузата на индианеца се разцепи и от зейналата рана рукна кръв.
Роли Найт притисна пистолета си в ребрата на червенокосия, който се помръдна с явното намерение да помогне на своя другар.
— Не мърдай! — предупреди го той. — Това, дето си го намислил, няма да стане!
От все сърце желаеше насилието да свърши дотук Червенокосият се закова на мястото си.
В следващия миг четиримата нападатели подкараха жертвите си към стаичката.
— Момчета, слушайте! — опита се да протестира червенокосият. — Вие сигурно не знаете, че…
— Млък! — изръмжа Татето, вече явно преодолял първоначалния си страх. — Я дай това! — Той сграбчи брезентовите чувалчета, висящи на рамото на червенокосия, и едновременно с това силно го бутна назад. Човекът се спъна в кофите и метлите зад себе си.
Лирой Колфакс посегна към чувалчетата на другия. Но се оказа, че въпреки кървящата рана на лицето си индианецът съвсем не беше изгубил присъствие на духа Той скочи към Лирой и заби коляно в слабините му, а едновременно с това юмрукът му потъна дълбоко в стомаха на младия негър Със светкавично движение на дясната си ръка се пресегна и смъкна маската от лицето му.
Една дълга секунда двамата се гледаха изцъклено.
— Сега вече ще зная кой… — просъска инкасаторът, но думите му изведнъж секнаха и той нададе пронизителен вик.
Острият писък постепенно заглъхна и човекът тежко се строполи върху дългото острие на ловджийския нож, който Лирой заби с цялата си сила в корема му.
— Господи Исусе! — възкликна червенокосият и впери невярващ поглед в сгърчената на пода бездиханна фигура на своя колега. — Мръсни копелета, та вие го убихте!
Това бяха последните му думи, преди да изгуби съзнание, защото дръжката на колта на Големия Руф влезе в съприкосновение с черепа му, издавайки неприятен звук.
Татето, чието тяло отново се разтърсваше от неудържими конвулсии, ужасено заекна.
— Т-т-рябваше ли да правим всичко това?
— Станалото — станало! — изръмжа Големия Руф — Сами си го изпросиха!
Но и в неговия глас се промъкна несигурност. Той вдигна едната двойка свързани помежду си чувалчета и нареди:
— Взимайте останалите!
Лирой Колфакс изпълни нареждането, когато Роли изведнъж просъска:
— Чакайте!
По металните стълби отвън се разнесоха припрени стъпки.
Тази вечер Франк Паркланд се беше задържал в завода до необичайно късен час, тъй като в кабинета на Залески се проведе съвещание с бригадирите и сменните майстори. Трябваше да обсъдят някой въпроси във връзка със серийното производство на ориона После отиде да си вземе пуловера и някои лични книжа, които още по обяд беше оставил в южното кафене. Прибра нещата си и Се готвеше да си тръгва, когато някъде отдолу долетя приглушен вик и той реши да провери какво става.
Вече подминаваше затворената врата на килерчето, когато нещо се стрелна в съзнанието му и той се обърна Тогава ясно видя това, което беше мярнал в първия момент, без да му обръща внимание — изпод вратата се проточваше тънка вадичка кръв.
За миг майсторът се поколеба Но тъй като по природа беше смел човек, той пристъпи и рязко отвори вратата.