Но ако старият Хенри можеше да излезе от гроба, той вероятно би останал крайно изненадан от факта, че конвейерът на 70-те години се отличава толкова малко от поточните линии по негово време, помисли си Мат Залески.
Поне засега не се забелязваха никакви пропуски в работата и Мат Залески се върна в остъкления си кабинет на мецанина Вече нищо не го задържаше в завода, но съвсем не му се искаше да се прибира в празната къща на Ройъл Оук. От нощта, в която Барбара го напусна, бяха изминали вече няколко седмици, но въпреки това не бяха направени опити за сдобряване. Мат се опитваше да не мисли за дъщеря си и нарочно насочваше мислите си към други неща — както например преди малко към Хенри Форд. Но въпреки усилията Барбара не му излизаше от главата. Щеше му се недоразуменията им да се изгладят, по някакъв начин и все очакваше Барбара да му телефонира. Но тя мълчеше. Дълбоко убеден, че не родителят трябва да предприеме първата стъпка, той също не й се обаждаше. Не можеше обаче да се освободи и от една друга мисъл — мисълта, че дъщеря му продължава да живее с онзи вятърничав дизайнер Делъсантоу!
Мат седна зад бюрото си и хвърли поглед върху графика за следващия ден. Тъй като той беше един от дните в средата на седмицата, от конвейера щяха да слязат няколко „специални“ коли, предназначени за висши ръководители на компанията, за техни приятели или просто за хора, които имаха достатъчно връзки и влияние да си осигурят автомобил, сглобен с особено внимание. Майсторите бяха предварително известени за серийните номера на тези коли, същото се отнасяше и за Отдела по контрол. Което означаваше, че всички операции по тяхното сглобяване ще бъдат обект на специално внимание. Работниците по оборудване на купетата бяха получили нареждане да монтират допълнителни възглавнички за глава и да отделят повече време на тапицерията и вътрешното обзавеждане. Двигателите и трансмисиите на тези коли също щяха да бъдат внимателно проверени, след което Отделът по контрол на качеството щеше да се заеме с цялостен оглед за откриване на евентуални пропуски. Двайсетина от „специалните“ коли щяха да получат заводските ръководители, които, използувайки ги за придвижване от и до работното си място, имаха задължението да наблюдават ходовите им качества.
Но Мат Залески знаеше добре, че предварително планираните „специални“ коли, особено онези, които бяха предназначени за шефовете, често им поднасяха сериозни неприятности Винаги се намираха работници, които питаеха оправдана или неоправдана неприязън към началството и немалко от тях с охота се възползуваха от възможността „да си го върнат на шефа“. На практика това най-често се осъществяваше чрез превърналата се в легенда бутилка от лимонада, която, „забравена“ в херметически заварения праг под вратите, ще дрънка и тропа дотогава, докато колата се намира в движение. Същият ефект се постига и когато на тези места се „забрави“ някакъв инструмент или обикновено парче метал. Друг номер беше заваряването отвътре на капака на багажника — на опитния електроженист бяха достатъчни само няколко секунди за подобна операция, след като проникне в багажника през мястото на задните седалки Често се оставяха разхлабени един-два от най-важните болтове По тази причина Мат Залески и хората с неговото положение предпочитаха да поръчват собствените си коли под фиктивни имена.
Мат постави работния график обратно върху писалището. Нямаше смисъл да го преглежда, защото през този ден той вече няколко пъти го беше правил.
Крайно време беше да си тръгва. Надигайки се от стола, отново се запита къде ли е сега Барбара. Изведнъж усети смъртна умора.
Докато слизаше по металното стълбище, той долови някакъв необичаен шум — викове и тропот от бягащи нозе. Спря се и машинално започна да се ослушва, тъй като повечето от произшествията в завода имаха пряко отношение към професионалните му задължения. Шумът идваше откъм южното кафене.
— За бога, доведете някой от охраната — извика нечий възбуден глас.