— Не, благодаря — поклати глава тя.
— Все някога щяхте да узнаете цялата истина — добави лека-рят. — Освен това сама настояхте за откровеното ми мнение.
Двамата насочиха погледи към остъклената врата на реанимация-та, зад която Мат Залески продължаваше да лежи напълно неподвижно, без да дава признаци на живот. Апаратът все така дишаше вместо него.
— Баща ви е в автомобилния бранш, нали? — попита лекарят. — В завод за монтаж на коли, доколкото разбрах… — За пръв път от началото а разговора им у него се долови нещо, като човешка топлота.
— Да — кимна Барбара.
— Доста пациенти имаме оттам… доста. — Ръката му направи неопределено движение към града, простиращ се някъде отвъд стените на болницата. — Все имам чувството, че там се води страшна битка. Дават се много жертви. Страхувам се, че и баща ви е една от тях.
Глава двайсет и седма
Идеята на Ханк Крайсъл за производство и износ на ръчна зърномелачка не получи подкрепа.
Това решение на дирекционния съвет по производствените въпроси се съдържаше в докладната записка, която Илрой Брейтуейт — председател на този съвет — донесе лично и хвърли върху бюрото на Адам.
— Съжалявам — каза Сребърната лисица. — Ти държеше на този проект, а успя да запалиш и мен. Бяхме далеч нелоша компания, тъй като на наша страна беше и президентът!
Новината не беше неочаквана. Президентът беше известен като човек с широки и либерални разбирания, но въпреки това в някои редки случаи прибягваше до авторитарни решения. Очевидно този не беше от тях.
По-късно Адам разбра, че главна причина за отхвърляне на идеята е била съпротивата на първия вицепрезидент Хюб Хюитсън, който успял да наложи своето мнение на останалите двама членове на съвета — президента и председателя на дирекционния съвет.
Хюитсън се придържал към тезата, че компанията има за своя основна задача производството на леки и товарни автомобили и след като филиалът за селскостопанска техника се съмнява в рентабилността на тази зърномелачка, те нямат никакво право да й дават зелена улица, изхождайки единствено от алтруистичните си подбуди. И без нея компанията изпитва немалко затруднения при страничната си дейност и само с цената на огромни усилия успява да се справи с натиска на обществеността й законодателните власти, които настояват за по-голяма безопасност, по-малко замърсяване на околната среда, повече работни места за хора с ниска квалификация и още куп подобни неща.
В резултат на всичко това съветът стигнал до следното заключение: ние не сме филантропично дpyжecтвo, а частна компания, чиято главна задача е да осигурява печалба на своите акционери.
След кратко обсъждане президентът се присъединил към мнението на Хюб Хюитстън, и, оказал се сам, председателят на дирекционния съвет бил принуден да отстъпи.
— Някой от нас ще трябва да уведоми твоя приятел Крайсъл — заключи Сребърната лисица, — и мисля, че това трябва Да направиш ти.
Ханк Крайсъл прие новината с философско примирение.
— Знаех си, че нямам кой знае какви шансове — промърмори в слушалката той. — Но благодаря, все пак…
— И какво възнамерявате да правите? — заинтересува се Адам.
— Ще се опитам да привлека капитали от други места — прояви своя оптимизъм производителят на части, но Адам знаеше, че това едва ли ще му се удаде Поне не тук, в Детройт.
Същата вечер той предаде на Ерика решението на съвета.
— Разочарована съм — каза тя. — Тази мечта на Ханк съвсем не беше толкова лоша… Освен това той самият ми харесва. Е, поне направи опит да му помогнеш…
В добро разположение на духа, Ерика явно се опитваше да намери общ език с него. Вече две седмици бяха изминали от нейното злополучно задържане в полицията, но отношенията им продължаваха да бъдат неизяснени, а бъдещето им — несигурно, помисли си Адам.
В деня след неприятното събитие Ерика му каза:
— Ако държиш да задаваш въпроси, аз ще се опитам да отговарям, въпреки че нямам желание. Но преди да си започнал, ще ти кажа само едно — най-много съжалявам, че и ти беше замесен. Ако се опасяваш, че мога отново да направя подобно нещо, мога да те успокоя. Заклевам се, че това няма да се повтори, докато съм жива!
Той знаеше, че е искрена и въпросът може да бъде приключен. Ето защо реши да й разкаже за предложението на Пърс Стайвесънт и за собственото си сериозно отношение към него.
— В случай че приема, ще трябва да се преместим в Сан Франциско — приключи той.
Ерика го изгледа с недоверие:
— Мислиш да напуснеш автомобилната промишленост?
Усетил изненадваща лекота в душата си, Адам се разсмя: