— Ако не го направя, ще продължавам да имам затруднения с разпределението на времето си.
— Искаш да кажеш, че ще направиш това заради мен?
— Може би заради двама ни — тихо отвърна той.
Смаяна, Ерика едва съумя да поклати глава и разговорът им спря дотук. Но на другия ден Адам все пак позвъни на Пърс, за да му съобщи, че все още се интересува от предложението, но няма да може да отлети за Западното крайбрежие преди септември, когато беше насрочен дебютът на ориона. Сър Пърсивал прие да изчака още един месец.
Друго важно събитие от този период беше фактът, че приела предложението на Адам, Ерика се завърна в общата спалня. Дори отново започнаха да се любят, макар и да усещаха, че все още са далеч от пълното отдаване, на което някога се бяха наслаждавали. Липсваше им някаква неизвестна, но важна съставна част. Никой от тях не можеше да каже коя точно е тя, но и двамата бяха сигурни в едно — за момента бракът им се нуждаеше преди всичко от търпение.
Адам се надяваше, че за всичко това ще поговорят на спокойствие далеч от Детройт — предстоеше им пътуване до Таладега, щата Алабама, където в продължение на два дни щяха да наблюдават състезанието на коли — серийно производство.
Глава двайсет и осма
Първата страница на „Анистън Стар“ — най-големия вестник на щата Алабама, беше заета от огромно заглавие:
Под него читателят откриваше следната информация:
„Днешното състезание «Кейнбрейк-500» и утрешното «Таладега-800» обещават да се превърнат в най-оспорваната битка в историята на надбягванията със серийно произведени коли.
Днес в тежката надпревара на 500 км, както и в още по-тежките 800 км в неделя, ще имаме възможност да наблюдаваме коли и пилоти, постигнали в контролните обиколки скорост от почти 300 км в час. Пилоти, механици и фирмени представители са изправени пред един сериозен проблем — как да задържат свръхмощните коли върху изпълненото с остри завои трасе на алабамската международна писта, която има дължина само 5 км и върху която ще се състезават едновременно най-малко петдесет машини…“
Малко по-долу на същата страница имаше друго, доста по-кратко съобщение:
„Острият недостиг на кръв за преливане едва ли ще бъде причина за по-разумно темпо по време на състезанията.“
Според, съобщението тревогата на местната общественост се дължи на факта, че местната „кръвна банка“ почти няма запаси в момент, в който „съществува сериозна опасност от наранявания на пилоти“.
За да бъде запазено известно количество кръв, всички не особено спешни операции в градската болница „Ситизън“ били отложени за следващата седмица, а гостите и местните жители бяха поканени да дарят от своята кръв в специално определената за тази цел клиника, отворена в събота от осем сутринта.
Когато прочете всичко това, Ерика Трентън неволно потръпна. Прелисти вестника, намествайки се удобно в леглото си в един от апартаментите на анистънския хотел „Даунтаунър Мотър Ин“, и потърси други публикации за предстоящите състезания. На трета страница се натъкна на бележка със следното заглавие:
В съобщението се казваше, че създателите на новата кола пазят мълчание по въпроса доколко „стилово концепционният“ модел, който ще бъде показан в Таладега, отговаря на серийната кола, чиято поява на пазара беше предстояща. Но въпреки това публиката проявявала голям интерес към него и пристигащите за състезанията хора се трупали на огромни тълпи около изложбената площадка.
Ерика беше убедена, че Адам отдавна е прочел това съобщение.
Тук пристигнаха на предния ден със служебния самолет на компанията. А рано сутринта, преди повече от два часа, Адам напусна резервирания специално за тях апартамент и заедно с Хюб Хюитсън се отправи към фирмения бокс за сервизно обслужване, разположен непосредствено до състезателното трасе. Първият вицепрезидент, в качеството си на най-високопоставен представител на компанията на предстоящите състезания, разполагаше с взет под наем хеликоптер. Именно с него екипът му, сред който фигурираше и Адам, се отправи за пистата. Малко преди началото на състезанията хеликоптерът трябваше да докара Ерика и останалите съпруги, включени в делегацията.
Анистън — приятно бяло градче, потънало в зеленина, отстоеше на около десет километра от пистата Таладега.
Компанията на Адам, както останалите производители на автомобили, не беше пряко ангажирана с автомобилните надбягвания. Тя отдавна беше разформировала своя някога могъщ състезателен екип. Но повечето ръководители от бранша продължаваха, да се интересуват живо от надбягванията и не се спираха пред никакви официални забрави. Хюитсън и Адам не бяха изключение. Това е само една от причините, паради които големи детройтски екипи присъствуват на всяко състезание. Фактически парите на автомобилните компании продължаваха, макар и неофициално, да финансират надбягванията, като за тази цел се прибягваше до ангажиране имената на техни привидно самостоятелни отдели. Способът, измислен преди години от „Дженеръл Мотърс“, беше много удобен — ако колата на съответната компания спечелеше състезанието, тя моментално се превръщаше в обект на шумна реклама от страна на своите създатели, а ако го загубеше, те просто свиваха рамене и отричаха каквато и да било връзка с нея.