От високоговорителите се разнесе обичайната за всяко автомобилно състезание команда:
— Джентълмени, запалете двигателите!
В следващия миг въздухът се изпълни от грохота на мощните мотори — най-любимата песен на автомобилните запалянковци. Всички шумове потънаха в този мощен концерт — сякаш гигантски оркестър изпълняваше строга и тържествена Вагнерова творба, която се разнесе на много мили наоколо.
С леко поклащане на трасето изскочи колата водач и бързо започна да набира скорост. Зад нея се понесоха състезателните машини, които в продължение на няколко обиколки щяха да запазят предстартовото си подреждане.
Стартираха четирийсет и девет от записалите се за участие петдесет автомобила. Блестящият яркочервен седан, върху който с големи златни цифри стоеше номерът 06, отказа да запали. От бокса притича-ха механици и се засуетиха около него. Но всичко беше напразно — след няколко секунди колата беше изтикана на ръце извън пистата, а ядосаният пилот захвърли шлема си след нея.
— Горкият! — съжали го някой в контролната кула. — Колата му беше най-елегантната от всички!
— Сигурно е загубил сума ти време да я лъска! — хапливо се обади главният съдия.
След първата предварителна обиколка, а която колите чинно се движеха две по две след водача, от кулата се разнесе новата заповед на главния съдия:
— Да се увеличи скоростта!
Пилотът на колата водач реагира незабавно. Скоростта рязко нарасна, а заедно с нея се убили и грохотът на двигателите.
След третата обиколка колата водач даде сигнал, че се прибира в бокса. На стартовата линия, разположена срещу официалните трибуни, един от уредниците размаха зелено флагче.
Това беше сигнал, че започва истинската напрегната надпревара — сто и тринайсет обиколки по пистата за изминаването на близо петстотин километра.
Още в самото начало се разгоря ожесточена борба при бясно темпо. След първите пет обиколки начело излезе пилотът Дулитъл с кола номер 12, който майсторски задмина няколко коли пред себе си. Зад него се стрелна номер 38, пилотирана от един мисисипец с квадратна челюст, когото всички наричаха Главореза. Не само зрителите, но и мнозина специалисти бяха убедени, че именно той ще спечели днешното състезание.
Трети неочаквано за всички се оказа никому неизвестният пилот Джони Геренц с номер 44.
Малко зад него се нареди Пиер Флодънейл с номер 29.
В продължение на двайсет и шест обиколки водачеството си разменяха първите две коли. После Дулитъл бе принуден на два пъти да спира в бокса поради някаква неизправност в запалителната система Това му струваше загуба на цяла обиколка, а не след дълго от колата му започна да излиза гъст пушек и той напусна състезанието.
В резултат новакът Геренц излезе на втора позиция, а Пиер — на трета.
На трийсетата обиколка стана авария и във въздуха енергично се размахаха червени флагчета. Състезателите рязко намалиха скоростта, за да дадат възможност на персонала да отстрани отломките от пистата и да посипе с пясък местата, върху които се беше разляло масло. Джони Геренц и Пиер използуваха това време, за да се отбият в боксовете си. За броени секунди там допълниха резервоарите им с гориво и смениха гумите им.
Малко по-късно червените флагове бяха прибрани и състезанието продължи на пълни обороти.
Пиер „се залепи“ зад водачите, които му цепеха въздуха и му позволяваха да пести гориво и да щади двигателя си. Това беше опасна игра, но при продължителни състезания често води до успех, особено ако се играе майсторски. Опитните зрители усещаха, че Пиер нарочно се задържа отзад и пази за последните обиколки цялата мощ на своя автомобил.
— Поне ние си мислим, че е така — обясни Адам на Ерика.
Пиер беше единствен между лидерите с автомобил на компанията и по тази причина всички в ложата, начело с Хюб Хюитсън и Адам, горещо желаеха победата му.
Ерика неведнъж се беше възхищавала на бързината, с която механиците в бокса обслужват своите машини. Трудно й беше да повярва, че екип от петима мъже е в състояние за по-малко от минута да смени четири гуми, да налее гориво в резервоара и да даде необходимите съвети на водача.
— Те се упражняват непрекъснато — обясни й Адам. — Часове наред, цяла година без никаква почивка. Постигат съвършен синхрон в движенията си и не си пречат.
Седналият до тях вицепрезидент по монтажа подхвърли:
— Де да имахме такива хора и на конвейера!
Ерика знаеше, че нерядко състезанието се печели именно от механиците в бокса.
На четирийсет и седмата обиколка една сивосиня кола не можа да се справи с острия завой в северната част на пистата. Тя се завъртя няколко пъти върху бетона и изхвърча на покрития с трева банкет, като се обърна на дясната си страна. Пилотът изскочи от нея напълно невредим, но по време на въртенето колата му беше закачила друга машина, която сред порой от искри се хлъзна по ограничителната стена. В следващата секунда изпод капака й пропълзяха яркочервени пламъци. Пилотът с мъка се измъкна от мястото си и подкрепян от медицинския персонал, се насочи към чакащата наблизо линейка. Пожарът, предизвикан от възпламеняването на горивото на злополучния автомобил, беше светкавично потушен. След няколко минути по радиоуредбата съобщиха, че пилотът се е отървал само с няколко драскотини по носа. Така цялата бъркотия свърши само с разбиването на две състезателни коли.