Надпреварата продължи при жълт флаг, който изискваше повишено внимание от страна на пилотите. Това означаваше, че им се забранява задминаването. Междувременно аварийната група бързо разчистваше отломките от трасето.
Ерика използува затишието и се премести в дъното на ложатa. C наведена глава Катрин Хюитсън продължаваше да плете. Когато за момент се, изправи, Ерика с изненада откри, че очите й са влажни.
— Не мога да понасям това — промълви Катрин. — Раненият е пилот на компанията ни, откакто го помня. И жена му познавам…
— Нищо му няма — успокои я Ерика. — Получил е съвсем леки наранявания.
— Зная — въздъхна съпругата на първия вицепрезидент и остави плетката настрана. — Май трябва да пийна нещо… Вие искате ли?
Двете станаха и се насочиха към задната част на ложата, където беше уредено подвижно барче.
Малко след като Ерика се върна на мястото си до Адам, предупредителният флаг беше свален и състезанието продължи с пълна сила.
Секунди по-късно Пиер Флодънейл натисна педал до дъно и успя да изпревари новака Джони Геренц с номер 44. Залепи се непосредствено зад Главореза, който продължаваше да води. Скоростта им надвишаваше триста километра в час.
Цели три обиколки никой от двамата не отстъпваше. Пиер на няколко пъти почти се изравняваше с водача, ала с ловки маневри Главореза съумяваше да запази предимството си Но дойде 89-ата обиколка и на правата Пиер успя да го задмине. Трибуните се огласиха от ликуващи викове, които, естествено, бяха най-гръмки в ложата на компанията. До финала оставаха само двайсет и четири обиколки.
— Начело излезе номер двайсет и девет — Пиер Флодънейл! — обяви коментаторът.
Трагедията се разигра в момента, в който водещите машини се насочиха към южния завой, непосредствено срещу главната трибуна и ложите на компаниите.
По-късно се изказваха най-различни предположения за станалото Някои твърдяха, че Пиер е попаднал във въздушен вихър, други — че воланът му е блокирал и той не е успял да задържи колата върху трасето. Според трета версия някакво метално парче от друга кола ударило номер 29 и водачът изгубил контрол върху управлението.
Но каквато и да беше причината, кола номер 29 внезапно поднесе и се удари челно в бетонната предпазна стена, макар че Пиер правеше всичко възможно да я овладее. С грохот, наподобяващ взрив на голяма бомба, колата се разцепи на две. Останките й още се хлъзгаха върху виража, когато машината с номер 44 на Джони Геренц се вряза с пълна скорост в тях. В следващата секунда тя се преобърна на покрив върху тревния банкет, а колелата й бясно се въртяха. Друга кола се вряза в останките на номер 29, след нея трета, четвърта… В сблъскването пострадаха общо шест състезателни автомобила. Пет от тях напуснаха състезанието незабавно, а шестият изкара още няколко обиколки, след което едно от колелата му се откачи и той беше изтеглен до бокса с помощта на въже. С изключение на Пиер, всички пилоти останаха невредими.
Зрителите — в ложата на компанията и по цялата трибуна — с ужас гледаха как две групи санитари се втурват към останките на номер 29. След миг вече бяха между разцепеното на две купе и започнаха да събират отломките. Директорът на някаква компания погледна през бинокъла си, после побледня и сподавено изстена:
— Господи, боже мой!
След това се обърна към жена си, седнала до него:
— Не гледай! Обърни се!
За разлика от съпругата на директора Ерика не се извърна. Гледаше и все още не можеше да проумее цялата трагичност на инцидента. Знаеше само едно — Пиер е мъртъв. По-късно лекарите установиха, че е умрял моментално — още в секундата, в която номер 29 се е врязала в бетонната стена.
Ерика имаше чувството, че сънува, че присъствува на нещо, което няма нищо общо с действителността — сякаш някаква кинолента бавно се върти, без тя да има отнощение към нея. След преживения шок Ерика тъпо и безучастно изгледа оставащите до края двайсетина обиколки, последвани от почетната обиколка на победителя — Главореза. В настроението на тълпата се усещаше нещо като разведряване. След катастрофата всички бяха потиснати — настроение, което трябваше да се промени от триумфа на победителя, а и не само от него… Просто от всяко нещо, което би помогнало на зрителите да забравят смъртта и поражението.