Адам си спомни, че се беше запознал с Пиер Флодънейл точно в магазина на Смоуки, който по онова време — някъде в началото на годината — работеше там като продавач.
— Жалко за Пиер — промълви той.
— Това момче ми беше като син… — разтърка брада Смоуки. — Всеки знае, че такова нещо може да се случи, то си е просто част от играта… Навремето и аз го знаех… Пиер също… Но когато наистина стане, изведнъж ти е много трудно да го понесеш…
Смоуки смутено примигна, а Адам с леко учудване разбра, че в характера на търговеца има страни, за които изобщо не е подозирал.
Сякаш усетил мислите му и засрамен от показаната слабост, Смоуки грубо изръмжа:
— Но това стана вчера, а днес е нов ден! Исках да зная дали вече cтe говорили с Тереза?
— Още не съм.
Адам не беше забравил, че скоро изтича едномесечният срок, кой-то беше дал на Смоуки и след който възнамеряваше да посъветва сестра си да изтегли своята част от капитала на предприятието му. По въпреки това той не беше информирал Тереза за нещата, които беше открил.
— Не съм сигурен, че ще посъветвам Тереза да продаде своята част — продума той.
Очите на Смоуки Стивънсън изпитателно пробягаха по лицето му. Умни и проницателни очи, които рядко пропускат нещо важно, помисли си Адам. Именно поради тази проницателност той подложи на основна преоценка мнението си за състоянието на „Стивънсън Мотърс“. Наистина системата на автомобилните представителства в най-скоро време ще бъде реорганизирана, но Адам вече беше стигнал до заключението, че именно хора от типа на Смоуки ще изплуват и при новите условия — за тях оцеляването е естествено като самото им съществуване. А Тереза и децата едва ли биха намерили по-добро място за влагане на парите си.
— Според мен точно сега е моментът за тихо и спокойно продаване на акциите — отбеляза Смоуки. — По тази причина аз не бързам, а просто изчаквам и се надявам. Зная едно — ако промените решението си, вие ще го направите не за мен, а в интерес на Тереза.
— Тук сте прав — усмихна се Адам. Смоуки кимна с глава и попита:
— Как е жена ви?
— Струва ми се — добре — отвърна Адам.
Ревът на двигателите откъм пистата рязко се усили и двамата се върнаха в служебната ложа.
Автомобилните надбягвания приличат на виното — и при тях има добри и слаби години. За „Таладега-800“ тази година се оказа изключително добра. Състезанието се проведе в бързо темпо, интересно и напрегнато, с великолепен финал. Водачите непрекъснато се сменяха по време на 188-те обиколки, които представляваха разстояние, малко по-голямо от 800 километра. Уейн Онпати и Бъди Андлър — фаворитите от компанията на Адам — неизменно се задържаха в челото въпреки яростните атаки на поне половин дузина други пилоти. Изключително високата скорост отново взе своите жертви — десетина коли отпаднаха поради технически неизправности, а още толкова бяха смачкани и ожулени. Но за разлика от предния ден тежки произшествия липсваха. Жълтите предупредителни флагчета се вдигаха рядко и значителна част от състезанието премина при пълна скорост, на зелен флаг.
Към края напред излязоха Главореза и Уейн Онпати. Фирменият пилот имаше малка преднина, която беше ликвидирана, след като Онпати влезе в бокса за последна смяна на гумите. Служебната ложа се изпълни с разочаровани възклицания, тъй като Главореза получи преднина от почти цяла обиколка.
Но се оказа, че смяната на гумите е била едно мъдро решение и Онпати получи онова, от което най-много се нуждаеше в момента — по-голяма стабилност при завоите. На последната права той вече беше застигнал Главореза и двете коли се движеха залепени една до друга. Така се насочиха и към финала, а публиката не можеше да разбере кой ще бъде пръв. В последните неколкостотин метра Онпати бавно, но сигурно печелеше сантиметри и пресече финала с половин кола преди своя съперник.
Докато траеха последните обиколки, в служебната ложа вреше и кипеше. Повечето от обитателите й бяха скочили на крака и гръмогласно подкрепяха своя любимец. Няколко души, сред които и Хюб Хюитсън, подскачаха като деца, в пълна забрава.
След финала настъпи тишина, за да се чуе името на победителя. Секунда след произнасянето му трибуните и ложите се заляха от оглушителен рев. Със светнали лица висшите служители и гостите им се тупаха по раменете и стискаха ръцете си. Двама солидни на вид вицепрезиденти се впуснаха в бесен танц между столовете.
— Победа! Нашата кола победи! — ехтеше служебната ложа. Някой запя неизбежното „Победиш ли в неделя — ще продаваш добре в понеделник“ и останалите с весели провиквания подхванаха простичката мелодия. Вдигна се адска врява.