— Няма да бягам! — намръщено възрази Колфакс. — Само си го помислих!
— Избягвай да мислиш! Вече доказа, че нямаш капка мозък в главата си!
Колфакс замълча.
Роли не каза нито дума но също му се искаше да изчезне. Ала къде? Каквото и да мислеше, нямаше къде да се скрие. Изпита усещането, че животът му изтича подобно на кръвта от наранената му ръка. После си спомни, че веригата от събития, довела го до тази нощ, беше започнала преди повече от година — в онази вечер, когато дебелото бяло ченге го предизвика, а чернокожият му колега му даде картичката с адреса на агенцията за набиране на работна ръка. Очевидно направи груба грешка, като отиде на този адрес Но дали все пак беше така? Ако не се беше случило това, сигурно нещо друго щеше да се стовари върху главата му.
Мислите му бяха прекъснати от Големия Руф.
— Сега добре си отваряйте ушите! — нареди им той. — Всички сме вътре, затова трябва да се държим заедно Ще се отървем, ако никой от нас не пропее!
Другите може би му повярваха, но Роли не успя.
После се разделиха, като всеки от тях взе по една от книжните кесии, които Големия Руф и Колфакс бяха напълнили още в колата. Кесията на Руф беше значително по-тежка от останалите.
Съзнавайки напълно ясно какво ще му се случи, ако с тази кесия в ръце го срещне полицейски патрул. Роли внимателно подбираше пътя за дома. Най-накрая се добра до блока си на ъгъла на Блейн и Дванайсета улица.
Мей-Лу вероятно беше на кино, защото квартирата беше празна. Роли изми раната на ръката си, а после грубо я превърза с някакъв пешкир.
След това се зае да брои парите в кесията, като подреждаше монетите на равни купчинки. Бяха точно трийсет долара и седемдесет и пет цента — сума, доста по-малка от дневната му надница в завода.
Ако Роли Найт бе имал възможност да получи философско образование, той вероятно би подложил на задълбочен анализ онези рискове, които човек е склонен да поеме срещу сумата 30,75 долара, би претеглил шансовете си за спечелването или изгубването на тези пари. В миналото се беше стъписвал и пред други рискове — например риска да откаже да се свърже с организираната престъпност в завода, риска да се оттегли тая вечер (който не посмя да поеме) в онзи момент, когато Големия Руф тикна револвера в ръката му.
Всички тези рискове бяха съвсем реални, в тях нямаше нищо измислено Големия Руф би могъл да му организира жесток побой, включващ трошене на крайници, и то с такава лекота, с каквато някои хора си поръчват хранителни продукти oт бакалницата. И двамата добре знаеха това, ето защо дори и да не беше поел тези рискове, Роли пак щеше да си остане на губещата страна.
Но загубата му при всички случаи нямаше да стигне до сегашното положение, което се равняваше на пълно нещастие. Ceгa го чакаше доживотен, затвор за участие в предумишлено убийство.
По своята същност рисковете, които Роли Найт поемаше или избягваше, бяха до известна степен идентични с онези рискове, на които се натъкват всички хора в цивилизованото общество. Но някои членове на същото това общество просто се раждат с жестоко ограничен избор и именно те опровергават старата колкото cветa поговорка, че „всички хора се раждат равни“. Роли и десетки хиляди като него се раждат затънали до туша в нищета, неравенство и ограничени възможности. А получават такова образование, че дори и да им се усмихне добрият шанс, те нямат възможност да го оценят и продължават да бъдат такива, каквито са се родили — губещи Остава им само едно — да открият точната степен, с която губи в живота всеки от тях поотделно.
По тази причина трагедията на Роли Найт е двойна — родил се в тъмната част на света, той автоматически е лишен от онова образование, с чиято помощ всеки нормален член на обществото би направил опит да се измъкне.
Роли, естествено, не мислеше по този начин. Обзет от черно отчаяние и страх пред утрешния ден, той напъха под леглото сребърните монети на стойност трийсет долара и седемдесет и пет цента, след което потъна в непробуден сън. Не се събуди дори и когато Мей-Лу се върна в квартирата.
На другата сутрин позволи на Мей-Лу да превърже ръката му с чист бинт. В очите и се четеше въпрос, но тя не получи никакъв отговор. Малко по-късно Роли се отправи към завода.
Там всички говореха за снощното убийство и грабеж. Съобщения за тях имаше и по радиото, телевизията и в сутрешните вестници На работния участък на Роли най-голям интерес бе предизвикало раняването на Франк Паркланд, който в момента беше в болницата с общо взето, стабилизирано състояние.