— Това е ново доказателство за един отдавна известен факт — заяви някакъв шегаджия по време на почивката. — Всички майстори са дебели глави!
Забележката предизвика всеобщ смях. Никой не изглеждаше кой знае колко разтревожен от обира, никой не съжаляваше за убития, когото малцина познаваха отблизо.
Според друго съобщение един от ръководителите на завода получил удар вследствие на този инцидент, а и на обща преумора. Очевидно втората част на съобщението беше чиста измислица, тъй като всеки знаеше, че да си шеф, е лека и приятна работа.
От работните места край конвейера по нищо не личеше, че нещо се върши във връзка с убийството и обира. Роли пито чу, нито видя да викат някого за разпит.
Мълвата не споменавате никакви конкретни имена.
Въпреки предупрежденията на Големия Руф към съучастниците му именно той не се появи на работа. Някъде към десет сутринта Татето съобщи на Роли, че кракът на Руф е така отекъл че той не може да се мръдне и се е обявил за болен. Съчинят някаква история за напиване и падане по стълбите.
В началото Татето беше нервен и видимо трепереше, но някъде в ранния следобед вече беше възвърнал част от самообладанието си и отново прескочи до работното място на Роли с очевидното намерение да си побъбрят.
— Стига си се въртял около мен, за бога! — скастри го Роли с тих, но напрегнат глас. — И дръж затворен вонящия си плювалник!
Роли изпитваше опасението, че ако някой се разпее и започнат да се носят слухове, това ще бъде именно Татето.
През този ден не се случи нищо повече за отбелязване. Същото беше и на другия, и във всичките останали дни до края на седмицата.
Облекчението на Роли се засилваше с всеки изминал ден, но безпокойството не го напускаше. Знаеше прекрасно, че има предостатъчно време да се случи най-лошото. Знаеше и друго — докато някои по-дребни престъпления имаха шанс да останат неразкрити, тъй като полицията често прекратяваше разследването си поради липса на хора, при убийство работата е съвсем друга — тук нещата ще се разнищват докрай.
Стана така, че той се оказа отчасти прав, но отчасти сгреши.
Времето на обира беше избрано изключително добре. Именно то насочи полицейското следствие към нощната смяна, като в същото време детективите не бяха сигурни дори дали престъпниците изобщо са хора от завода. Много от престъпленията в автомобилните предприятия се вършеха от външни лица, които проникваха вътре с помощта на фалшифицирани или крадени пропуски.
Полицията разполагаше единствено с показанията на втория инкасатор, който съобщи, че обирът бил дело на четирима — всички без изключение въоръжени и маскирани. Той беше убеден, че всички били чернокожи, но не можеше да даде никакви сведения за физическите им данни. За разлика от своя мъртъв колега този инкасатор не беше успял да зърне лицето на грабителя, чиято маска беше смъкната за момент.
Получил удар още в мига, в който беше влязъл в килерчето, Франк Паркланд не беше видял нищо. Нямаше оръжие, нямаше пръстови отпечатъци. Срязаните чували от парите бяха открити край една от околовръстните магистрали, но този факт не донесе нищо повече от предположението, че онези, които са ги изхвърлили, може би са се насочили към градското гето.
Със случая бяха натоварени екип от четирима детективи, които се заеха с методическа проверка на имената и досиетата на всичките три хиляди работници от нощната смяна Това им отне немалко време. А докато водеха разследването, екипът изведнъж намаля наполовина, като двамата останали да се занимават със случая детективи имаха още куп странична работа.
Не беше забравена и възможността престъпниците да са измежду работниците от дневната смяна, останали след работа специално за замисленото престъпление. Но тя беше просто една от онези няколко възможности, за чието разследване полицията не разполагаше нито с хора, нито с време.
За разкриване на убийците инспекторите разчитаха най-много на някой от своите многобройни информатори — както в Детройт, така и в цялата страна тежките престъпления се разкриваха главно по този път. Но в случая не постъпи никаква информация. Явно никой не знаеше имената на извършителите или пък доносниците си бяха прехапали езиците от страх.
Полицията знаеше, че автоматите за храна и за безалкохолни напитки се намират под контрола и финансирането на мафията; знаеше също, че убитият е имал тесни връзки с тази организация. И без да може да го докаже, разбира се, хранеше силни подозрения, че именно тези два факта допринасят за cтранното мълчание по случая.
След три и половина седмици безплодно разследване детективите получиха нови задачи и престъплението, поне що се отнася до полицията, остана неразкрито.