Това обаче съвсем не беше така за една друга институция. Общо погледнато, мафията не обича някой да се бърка в нейните работи. Тя е особено сурова по отношение на другитe престъпници и ги наказва за назидание на всички.
В мига, в който човекът с индианското лице умря под ножа на Лирой Колфакс, убиецът и неговите съучастници бяха осъдени на смърт.
Присъдата беше окончателна и не подлежеше на обжалване по простата причина, че четиримата нападатели в автомобилния завод бяха обикновени пионки в борбата за надмощие в една безпощадна война. Войната между „бялата“ и „черната“ мафия.
След като станаха известни подробностите по грабежа и убийството, детройтската мафиотска фамилия започна методична и спокойна работа, опирайки се на недостъпни за полицията информационни канали.
Отначало пусна хиляди свои агенти в действие. След като тe не успяха да научат нищо, беше обявена тайна нaграда от хиляда долара за разкриването на престъпниците.
За толкова пари повечето обитатели на гетото без колебание биха предали дори и собствената си майка.
Десетина дни след престъплението в завода Роли Найт научи за разследването и тайната награда. Това станa, докато пиеше бирата си в един мръсен бар на Tpeтo Авеню. Както питието, така и очевидната липса на напредък в официалното следствие го бяха накарали да се поотпусне и да забрави за миг ужаса, в който живееше непрекъснато oт девет дни насам. Но когато чу какво е предприела мафията — разказа му го един от нелегалните разпространители на тотото в гетoто, когото всички наричаха просто Мулето, — ужасът се върна с нова сила и той едва не повърна бирата, внезапно придобила вкус на отвратителна помия.
— Хей! — извика Мулето, настанявайки се на бара до него. — Ти нали бачкаш в съшия завод?
Роли с усилие кимна с плава.
— Що не вземеш да откриеш тия копелета? — започна да го обработва другият. — Аз ще кажа където трябва, после делим мангизите. Става ли?
— Ще се поослушам — обеща той.
Малко по-късно, без да докосва новата си бира, той стана и излезе.
Знаеше къде да намери Големия Руф. Когато влезе в стаята на едрия мъж, срещу него блесна дулото на револвер — вероятно същият, който беше използуван преди девет дни. Когато видя лицето на посетителя си, Големия Руф свали пистолета и го натика в колана на панталоните си.
— Дойдат ли ония псета, ще им устроя хубаво посрещане! — заканително изръмжа той.
Иначе изглеждаше странно безразличен и Роли доста по-късно разбра причината за това му състояние — още от самото начало Големия Руф е знаел за опасността от страна на мафията, но просто беше решил да рискува.
Нямаше смисъл да разговарят. Роли се завъртя и излезе.
От този момент нататък дните и нощите на Роли Найт се изпълниха с нов, още по-силен ужас. С нищо не можеше да му се противопостави. Можеше само да чака. Продължи да ходи на работа по простата причина, че макар и късно, беше придобил известни трудови навици.
Издаде ги именно Големия Руф, макар Роли никога да не научи подробностите за това.
Той изплати по най-глупав начин няколко дребни комарджийски задължения изцяло със сребърни монети. Този факт не остана незабелязан и един от съгледвачите на мафията получи съответната информация, която незабавно беше предадена нагоре по веригата. Когато към него се прибавиха и някои допълнителни сведения за Големия Руф, всичко си дойде на мястото.
Заловиха го, докато спеше, и нападението беше толкова внезапно, че той дори не успя да посегне към револвера си. Завързан здраво и със запушена уста, той беше откаран в една изоставена къща край Хайланд Парк. Преди да го ликвидират, инквизиторите му го подложиха на садистични изтезания и той проговори.
На следващата сутрин тялото на Големия Руф беше открито на един от оживените пътища край Хамтрамк, по който нощно време се движеха тежки камиони Беше прегазено най-малко няколко пъти и смъртта беше регистрирана като пътна злополука.
Но някои хора добре разбираха какво се е случило. Между тях беше и Роли Найт, който научи за инцидента от разтрепераното Тате.
Лирой Колфакс тръгна да бяга, разчитайки на помощта на свои приятели бунтари. След като успя да се крие успешно цели две седмици, един от неговите приятели доказа на практика, че и политиците могат да бъдат купени като всички останали. Колфакс беше предаден хладнокръвно от своя най-верен приятел, когото всички наричаха „братко“.
Лирой Колфакс беше отвлечен подобно на Руф и ликвидиран в едно далечно предградие. При аутопсията в тялото му бяха открити шест куршума и това беше вcичкo. Полицията не арестува никого за това убийство, тъй като не разполагаше с никакви сведения.