И Татето побягна. Взе си билет за автобуса с тайната надежда, че ще успее да потъне някъде из нюйоркския Харлем. За известно време планът му имаше успех, но няколко месеца по-късно следите му бяха открити и той завърши земния си път с нож в гърдите.
Далеч по-рано — още след като научи за убийството на Колфакс, Роли Найт изпадна, в безнадеждно отчаяние и с примирение зачака своя ред.
Ленард Уингейт не успя да познае тъничкия женски глас, който прозвуча в слушалката. Освен това беше ядосан, че го търсят посред нощ на домашния му телефон.
— Коя Мей-Лу?
— Момичето на Роли… Роли Найт.
Найт…
Уингейт изведнъж си спомни и попита:
— Но как намери домашния ми телефон? Той не е записан в указателя!
— Ти го написа на картичката си, мистър! Каза да ти се обадим, когато имаме нужда от помощ.
Вероятно е станало онази вечер, когато снимаха филма в квартирата им, помисли си Уингейт.
— Добре Казвай какво има.
Уингейт се готвеше да излиза, тъй като беше поканен на вечеря в Блумфийлд Хилс. Изведнъж му се прииска да беше излязъл малко по-рано или пък да не беше вдигал слушалката.
— Сигурно знаете, че Роли не ходи на работа — прозвуча в слушалката гласът на Мей-Лу.
— Не. Откъде мога да зная това?
— Ами… След като не се появява… — несигурно промълви момичето.
— В този завод работят пет хиляди души. Като началник на „Личен състав“ аз действително отговарям за голяма част от тях, но рядко ми докладват за отделни случаи.
— Ленард Уингейт спря поглед на отражението си в стенното oгледало и изведнъж замълча. След което безмълвният упрек бавно се оформи в съзнанието му: „Е, добре, помпозно, важно и преуспяващо копеле с нерегистриран в указателя телефон! Вече успя да й покажеш какво огромно лайно си ти! Да не би случайно да си помисли, че има нещо общо с тебе, макар и цветът на кожата й да е същият като твоя!
Но това не ми се случва кой знае колко често, опита се да се защити сам пред себе си в следващия момент той. Ето, едва сега го забелязвам. Но то ясно показва как се променя отношението на човека към света…“ Беше се наслушал на истории за издигнали се чернокожи, които не поглеждат своите по-малко сполучили събратя.
— Мей-Лу — проговори в слушалката той, — хвана ме в лош момент и аз ти се извинявам. Нали нямащ нищо против да започнем отначало?
Тя му каза, че се тревожи за Роли.
— Не яде, не спи, нищо не прави… Не иска да излиза. Просто седи и чака.
— Какво чака?
— Не иска да ми каже. Не иска дори да разговаря с мене. Изглежда ужасно, мистър… Прилича на… — Мей-Лу млъкна, за да намери подходящите думи, после продължи: — Сякаш смъртта си чака!
— Откога не ходи на работа?
— От две седмици.
— Той ли те накара да ми се обадиш?
— Нищо не ме е карал. Но има страшна нужда от помощ. Зная, че е така!
Уингейт се поколеба. Това не го засягаше. Наистина, беше проявил интерес към програмата за набиране на работна ръка измежду най-отчаяните и все още го проявява. Беше се ангажирал в няколко частни случая, единият от които беше случаят с Роли Найт. Но това беше всичко, което можеше да направи, а този Найт пак беше напуснал работа, вероятно по собствено желание. След тези мисли Уингейт отново изпита чувство на срам.
— Добре — произнесе в слушалката той. — Не зная дали ще мога да направя нещо, но ще се опитам да отскоча до вас в някой от следващите дни.
— А не можете ли тази вечер? — долетя до него умолителният тъничък гласец.
— Страхувам се, че е невъзможно. Имам среща за вечеря и вече закъснявам.
Долови колебанието й още преди да чуе следващия въпрос:
— Мистър, вие помните ли ме?
— Вече ти казах, че те помня.
— Искала ли съм някога нещо от вас?
— Не, не Си. — Беше уверен, че Мей-Лу едва ли някога е искала нещо и едва ли е получавала нещо от този живот.
— Сега ви моля! Елате тази вечер! За моя Роли!
Той се разкъсваше под напора на противоречиви чувства — от една страна, това беше зовът на кръвта, връзките с миналото, а от друга — сегашният му живот, всичко това, което вече беше постигнал, а и онова, което му предстоеше. Победи зовът на кръвта. Със съжаление си помисли, че изпуска една добра вечеря, но едновременно с това си спомни за по-раншните си подозрения, че домакинята иска да демонстрира модерното си възпитание, като кани на масата си по някоя и друга черна муцуна. Въпреки това в нейния дом поднасяха отлична храна и отлежало вино, а разговорите бяха приятни флиртове.
— Добре — проговори в слушалката той. — Идвам веднага. Мисля, че си спомням къде живеете, но за всеки случай пак ми продиктувай адреса.