Ако Мей-Лу не го беше предупредила, той едва ли би познал в изсъхналото като мумия лице с пепелява кожа и дълбоко хлътнали очи своя стар познайник Роли Найт. При влизането му Роли, който седеше зад дървената маса с лице към вратата, рязко подскочи, после бавно се отпусна на мястото си.
Началникът на „Личен състав“ беше имал предвидливостта да вземе бутилка уиски със себе си. Без да пита никого, той се насочи към миниатюрната кухничка, намери чаши и се върна обратно в стаята. Веднага след пристигането му Мей-Лу се измъкна навън, хвърляйки му кратък благодарен поглед.
— Ще бъда долу — прошепна му тя.
Уингейт наля две солидни дози неразреден скоч и бутна едната чаша към Роли.
— Изпий това! — кратко му нареди той. — Ако искаш, не бързай, но след като го изпиеш, трябва да започнеш да говориш!
Ръката на Роли се плъзна към чашата, но погледът му продължаваше да бъде забит в дъските на масата.
Уингейт отпи една глътка и усети как алкохолът изгаря вътрешностите му, а после приятно ги стопля. Остави чашата си на масата и каза.
— Ще си спестим доста излишни приказки, ако ти кажа, че зная точно какво си мислиш за мен. Зная и повечето думи, които се употребяват в подобни случаи, макар всички да са глупави: Бял негър, Чичо Том и прочие. Знаеш ги и ти. Но аз съм единственият ти приятел тази вечер, независимо дали ме мразиш, или обичаш.
Уингейт изпразни чашата си, после си наля нова доза и плъзна бутилката към Роли.
— Така че или започваш да говориш, преди да съм свършил това питие, или си тръгвам, защото не ми се ще да си губя времето!
Роли пресуши своята чаша, наля си отново и започна. Сякаш само-то идване на Уингейт, неговите думи и поведение бяха онази магическа пръчица, отприщила бента на думите. Със своите въпроси Уингейт умело насочваше и ръководеше неговата отчаяна изповед и накрая историята лъсна с цялата си отблъскваща грозота. Започна с назначаването на Роли в завода преди година, премина през придобития опит, през ангажирането с дребни незаконни операции, докато стигна до грабежа с убийство и последиците от тях, до отмъщението на мафията и нейната сурова присъда, очаквана от Роли с примирение и ужас.
Докато слушаше, в душата на Уингейт се бореха нетърпение и жалост, огорчение, безпомощност и гняв. Накрая не издържа и скочи на крака. Роли продължи да говори, а той нервно крачеше из стаята.
Когато най-накрая млъкна, шефът на „Личен състав“ даде воля на напиращия в гърдите му гняв.
— Проклет глупак! Дадоха ти шанс и беше успял да се откачиш! А накрая всичко отиде по дяволите!
Под напора на чувствата юмруците му конвулсивно се свиваха и разпускаха.
— Аз бих те убил за всичко това!
Роли вдигна глава. За миг у него се върна чувството за хумор, придружено от неизбежната доза наглост:
— Ох, човече! Ако наистина искаш да го направиш, ще трябва да си вземеш номерче и да се наредиш на опашка!
Забележката му накара Уингейт да се опомни. Съзна, че ситуацията е безизходна. Опита ли се да помогне на Роли, той автоматически се превръща в негов съучастник. А от чисто юридическа гледна точка дори и безучастието му може да се тълкува кат о прикриване на убиец! Но от друга страна, ако се откаже да предприеме каквото и да било и си излезе, това би означавало да осъди Роли Найт на неминуема смърт. Отлично познаваше гетото и законите на джунглата, които действуваха тук.
Ленард Уингейт още веднъж си пожела да не беше вдигал слушалката или пък да не беше отстъпвал пред увещанията на Мей-Лу. И в единия, и в другия случай сега щеше да си седи удобно около маса с почтени хора, окръжен от блестяща сребърна посуда и бели покривки. Но вече беше тук. С усилие на волята си наложи да мисли и разсъждава трезво.
Повярва на всяка дума от историята на Роли Найт. Абсолютно на всяка Спомни си, че беше чел в пресата за надупчения от куршуми труп на Лирой Колфакс, открит от полицията. Беше му направило впечатление, защото Колфакс работеше в неговия завод. Всичко това беше станало едва преди седмица. В момента двама от бандитите са мъртви, а третият беше изчезнал безследно. Вероятно съвсем скоро мафията ще обърне поглед и към Роли. Но колко скоро? Следващата седмица? Утре? Още тази нощ? Уингейт трепна и нервно погледна към затворената врата.
Трябва му бързо мнението на още някого, съобрази той. Мнение, което би затвърдило неговото. Не бива сам да взема решения от такава съдбоносна важност. Но чие мнение? Беше съвсем сигурен, че ако се обърне към своя служебен началник — вицепрезидента по кадровите въпроси, неизбежно би-получил хладен и напълно издържан от юридическа гледна точка съвет — извършено е убийство и вие знаете името на единия от убийците. Следователно трябва да уведомите полицията, която е длъжна да поеме нещата в свои ръце.