Още при влизането в кабинета си Адам Трентън видя, че един от бутоните на апарата за вътрешна връзка върху бюрото свети с ярка оранжева светлина. Значи вицепрезидентът по производствените въпроси вече ме е търсил, помисли си той, след което натисна копчето под него и зачака.
След малко мембраната затрещя с металически тембър:
— Какво ще бъде днешното оправдание? Катастрофа на магистралата или просто си се успал?
Адам се усмихна, а погледът му за миг спря върху стенния часовник, който показваше седем часа и двайсет и три минути. Натисна копчето за връзка с кабинета на шефа му пет етажа над него и каза:
— Знаеш мъката ми, Илрой. Просто не мога да се вдигна от леглото!
Шефът на производството рядко успяваше да дойде на работа преди Адам, но когато това все пак се случеше, той не пропускаше да го подкачи.
— Адам — вече сериозно започна той, — как ти е времето през следващия час?
— Трябва да прегледам някои неща, които наистина са спешни.
От прозореца на кабинета си Адам добре виждаше утринното движение по магистралата. В момента то беше доста оживено, но не толкова интензивно, колкото преди час, когато работниците се насочваха към заводите за началото на дневната смяна. Скоро движението отново щеше да се усили — хилядите чиновници, които в момента още закусваха в домовете си, щяха да влеят своите коли в неспирния поток. Засилването и отслабването на движението, наподобяващо поривите на вятър, неизменно привличаше Адам и в това нямаше нищо чудно, тъй като основната съставна част на това движение — автомобилите — беше идея-фикс на цялата му същност. Подобно на скалата Бофор, той си беше създал своя скала за измерване на интензивността на автомобилното движение, в която имаше десет степени. Според нея в момента движението не надвишаваше пета степен на интензивност.
— Иска ми се да дойдеш за малко горе — върна го в действителността гласът на вицепрезидента Илрой Брейгуейт. — Сигурно вече знаеш, че нашето приятелче Емерсън Вейл отново е разперило платната!
— Зная — потвърди Адам, който беше хвърлил поглед върху репортажа на „Фрий Прес“, преди да остави вестника до леглото на Ерика.
— Вестникарите настояват за отговор. А този път Джейк е на мнение, че наистина трябва да отговорим.
Джейк Ърлъм беше вицепрезидент по обществените контакти, именно неговата кола беше на паркинга, когато дойде Адам.
— Поддържам мнението му — отвърна Адам.
— Изявлението вероятно ще направя аз, но искам и ги да присъствуваш на срещата. Ще бъде неофициална пресконференция — ще дойде представител на АП8, кореспондентът на „Нюзуик“, един репортер от „Уолстрийт Джърнъл“ и Боб Ървин от „Детройт Нюс“. Ще ги посрещнем заедно.
— Някакви предварителни уговорки?
Пресконференциите, свиквани от големите автомобилни компании, обикновено се предшествуват от задълбочена подготовка. Отделите за обществени контакти съставят списък на най-вероятните въпроси и този списък внимателно се изучава от всички шефове. Понякога правеха дори и репетиции, на които служителите от тези отдели играеха ролята на журналисти. Важните пресконференции се подготвяха цели седмици и говорителите на автомобилните компании излизаха пред представителите на печата не по-зле подготвени от президента на САЩ, дал съгласието си за официално интервю.
— Никакви уговорки — отвърна Илрой Брейтуейт. — С Джейк решихме да отговаряме свободно — просто да казваме това, което мислим. За теб важи същото.
— Добре — съгласи се Адам. — Веднага ли да дойда?
— След десетина минути. Аз ще ти позвъня.
Докато чакаше, Адам извади от куфарчето си документите, върху които беше работил през нощта, а след това продиктува пред диктофона няколко нареждания до секретарката си Урсула Кокс, която щеше да ги изпълни веднага след като пристигне. По-голямата част от домашната му работа и от нарежданията бяха свързани с проекта „Орион“. Като директор на Групата за предварително планиране и дизайн на автомобилите, той беше тясно свързан с новата кола, която още беше тайна. Днес го очакваха серия важни изпитания на полигона на компанията, намиращ се на трийсет мили от Детройт. Конструкторите имаха проблеми с някакъв упорит вибрационен шум в новия модел. Адам беше дал съгласието си да отиде на полигона заедно с един колега от дизайнерското бюро, а след това щеше да каже мнението си. Нареди на Урсула да отложи изпитанията за по-късен час, тъй като току-що насрочената пресконференция щеше да го забави.