— Но не смятате ли, че именно критиците ви принудиха да навлезете в тази ера? — вметна кореспондентът на АП.
Адам с мъка потисна раздразнението си. От време на време критикарството срещу света на автомобилите се превръща в нещо като епидемия, която засяга не само професионалистите като Вейл.
— В известна степен, особено по отношение на насоките и задачите, свързани със сигурността и замърсяването на околната среда — съгласи се той. — Но те нямат нищо общо с революционно новите технологически промени, които чукат на вратата. А именно те през следващите десет години ще ни донесат толкова изненади и вълнения, колкото не са ни донесли всичките петдесет отминали години на нашия век!
— И как ще стане това? — попита кореспондентът на АП, хвърляйки бегъл поглед към часовника си.
— Някой тук спомена за открития — поде Адам. — Най-непосредствено предстоящите са свързани с материалите, които използуваме в нашето производство. Те ще ни позволят да създадем гама от напълно нови превозни средства, което ще стане към средата и края на седемдесетте години. Да вземем например металите, Вместо използуваната досега тежка стомана ние ще преминем към употребата на пореста стомана — тя е по-здрава, по-еластична и значително по-лека. Значи — икономия на гориво. Освен това тя поема евентуалните удари далеч по-добре от обикновената стомана — това пък е точка в полза на сигурността. Предстои ни да въведем и съвсем нови метални сплави в двигателите и техните компоненти. Една такава сплав ще позволи температурни разлики от сто до две хиляди градуса по Фаренхайт, които ще настъпят за броени секунди и без почти никакви загуби. След като я въведем в масово производство, ние ще бъдем в състояние да постигнем пълно изгаряне на горивната смес, като по този начин сведем до минимум замърсяването на въздуха. В момента се разработва метал, който има способността да „помни“ първоначалната си форма. Когато смачкате вратата или калника на своята кола, те ще възвърнат първоначалната си форма след кратко нагряване или натиск. Друга сплав ще ни позволи да започнем производството на евтини и здрави зъбни колела за газотурбинни двигатели.
— Това заслужава да се запомни — намеси се Илрой Брейтуейт. — Ако някога двигателят с вътрешно горене отпадне от производство, неговото място ще се заеме именно от газовата турбина. Засега на внедряването й пречат още много неща, тъй като тя действува ефикасно само при пълно натоварване и трябва да се създаде сложен апарат за преработка на изгорелите газове, ако не искаме да подпалим пешеходците. Но това са разрешими проблеми и върху тях се работи.
— Добре — каза представителят на „Уолстрийт Джърнъл“. — За металите всичко е ясно. Какви други новости да очакваме?
Адам погледна към кореспондента на АП и отговори:
— Най-голямата новост е бордовият компютър, който ще бъде поставен във всяка кола. Размерите му са такива, че спокойно може да се вмести в жабката на арматурното табло.
— И какви ще са неговите функции?
— Ще прави всичко, за което се сетите. Ще контролира най-важните елементи на двигателя — свещи, впръскване на горивото и всичко останало. Ще проверява състоянието на отработените газове и ще ни предупреждава, ако те замърсяват околната среда. А в някои отношения ще бъде направо революционен.
— Назовете ги — поиска представителката на „Нюзуик“.
— Компютърът ще мисли вместо водача и ще поправя грешките му още преди той да е разбрал за тях. На първо място ще регулира по сензорен път спирачния натиск върху всяко колело. Това означава, че всяко колело ще получава толкова спирачен натиск, колкото е необходим за предотвратяване на поднасянето. Външен радар ще предупреждава за забавянето на автомобила пред нас или за опасно малката дистанция, на която се движим. При нужда автомобилът ще бъде автоматически забавян и спиран пак от компютъра. И тъй ката реакцията му е далеч по-бърза от човешката, ние скоро ще забравим за ударите отзад. Ще се създадат магистрали с автоматично регулиране на платната от радар (някъде това вече е направено), а в недалечно бъдеще интензивността на движението ще се регулира от спътник.