Адам долови одобрителния поглед, който му хвърли Джейк Ър-лъм. Беше успял да се измъкне от положението на обвиняем и вече изтъкваше положителните страни от дейността на автомобилната индустрия. Отделът за обществени контакти винаги беше настоявал за подобна тактика от страна на говорителите на компанията.
— Прекият резултат от всички тези промени ще се изрази най-вече във вътрешното оборудване на автомобила — продължи той. — Монтирането на бордов компютър ще наложи тотална промяна на цялото арматурно табло и това ще стане още в близките няколко години. Датчикът за горивото например първи ще бъде забравен. На негово място ще дойде индикатор, който ще ни информира колко километра може да изминем с наличното в резервоара гориво при скоростта в момента. На телевизионен екран пред водача ще се появява подробна пътна информация, там ще бъде мястото и на предупредителните знаци на магистралите, които ще се задействуват от вградени в пътното платно магнитни датчици. Оглеждането за пътни знаци по време на движение ще стане не само старомодно, но и опасно. Досега водачите нерядко ги пропускаха, но когато ги вкараме вътре в колата, това няма да става. И още нещо — в случай че се движите по непознат път, ще можете да включите специална касета в озвучителната система на колата си и с помощта на няколко прости бутона ще получите вместо музика подробна звукова и визуална информация за пътната обстановка. Обикновеното автомобилно радио ще бъде заменено от приемник-предавател, който ще действува в ултракъсо-вълновия обхват. Той ще покрива цялата страна, така че всеки водач ще може да потърси помощ в случай на нужда.
Кореспондентът на АП стана и се обърна към Джейк Ърлъм:
— Може ли да използувам някой телефон?
— Ще ви намеря мяcтo, където няма да ви безпокоят — изправи се Ърлъм и двамата излязоха.
Останалите също се надигнаха.
Боб Ървин изчака вратата да се затвори зад човека на АП и едва тогава попита:
— Ще поставите ли такъв компютър на новия орион?
Дяволите да го вземат тоя Ървин! Притисна го здравата, и то съвсем изневиделица! Отговорът беше „да“, но това беше тайна. Каже ли обаче „не“, след време същият този Боб ще го обвини в даване на неверни данни.
— Знаеш много добре, че нямам право да говоря за ориона, Боб! — изрази гласно протеста си Адам.
Журналистът се ухили. Липсата на категоричен отрицателен отговор му даде всичко, което му трябваше.
— Все пак майсторски ни отдалечихте от темата, за която се бяхме събрали — продума брюнетката от „Нюзуик“. Станала на крака, тя изглеждаше по-висока и по-гъвкава.
— Няма такова нещо — отвърна Адам и погледна право в хладните сини очи, които го гледаха с одобрение и лека насмешка. Изпита желание да се срещне с тази жена при по-други обстоятелства, някак си не му се искаше да бъдат противници. Усмихна се и добави: — Аз съм само един прост производител на коли, който се опитва да види нещата от всеки възможен ъгъл.
— Нима? — Очите й продължаваха да го фиксират с предишната насмешливост. — Тогава ще ми отговорите ли честно на един такъв въпрос: променя ли се наистина автомобилната индустрия, гледана отвътре? — Тя хвърли бегъл поглед в бележника си и продължи: — Наистина ли крупните автомобилостроители отговарят на повика на времето, наистина ли приемат новите идеи за отговорност пред обществеността, развиват у себе си социално съзнание, гледат реалистично на промяната на ценностите, включително на онези, които пряко засягат автомобила? Искрено ли вярвате, че у нас ще се наложи потребителското мислене? Наистина ли идва новата ера, за която говорихте? Или всичко това беше една подготвена от вашите рекламни специалисти инсценировка, а вие продължавате да се надявате, че ще успеете да заблудите обществеността и ще правите каквото си искате… както досега? Вие действително ли сте готови да слушате всичко онова, което се говори за опазването на природната среда, за сигурността и всичко останало? Или просто се заблуждавате, а заблуждавате и нас? Quo vadis, ако си спомняте часовете по латински, мистър Трентън?
— Спомням си ги — отвърна Адам. — Quo vadis? Къде отиваш? Вечният въпрос, който звучи през цялата история на човешката цивилизация… Въпрос, задаван на цели нации, на отделни хора, а сега и на една индустрия…
— Това въпрос ли беше, Моника? — полюбопитствува Илрой Брейтуейт. — Или нещо като реч?
— Комбиниран въпрос — хладно му се усмихна момичето от „Нюзуик“. — Ако е прекалено сложен за вас, бих могла да го разбия на части и да използувам по-прости думи…