Ясно беше, че и този път кестените от огъня ще вади не директорът, а самият Мат Залески. При това, макар че изпълняваше всички функции на своя шеф, той не можеше и да помисли за скоро освобождаващото се директорско кресло. Вече го бяха викали да се запознае с официалната си атестация — лист хартия сред цяла купчина подобни документи от кожената папка върху бюрото на вицепрезидента по административните въпроси. Папката винаги стоеше най-отгоре, за да бъде подръка, когато се разглеждат предложенията за повишения и нови назначения. Върху картона на Залески, редом със снимката му и обичайните бюрократични данни, се мъдреше следното заключение: „Индивидът заема подходящо ръководно място.“
Всеки що-годе издигнат човек в компанията знаеше прекрасно, че това формално и бездушно заключение е всъщност „целувка за сбогом“. Преведено на нормален език, то означаваше: „Този човек е стигнал тавана на своите възможности и вероятно ще остане на заеманата в момента длъжност до пенсия. На повишение не може да разчита.“
Според утвърдилите се в компанията неписани закони получателят на тази убийствена оценка трябва да бъде официално уведомен. Ето защо вече от няколко месеца насам Мат Залески знаеше, че никога няма да се издигне по-високо от длъжността заместник-директор. В началото беше много разочарован, но след като свикна с тази мисъл, бавно започна да проумява защо се е случило така. Той беше човек от старата гвардия, беше от онзи тип бързо изчезващи ръководители, които управителните съвети на големите корпорации отдавна избягваха да назначават на ключовите постове. Просто защото се бе издигнал по начин, напълно непознат за повечето днешни ръководители — започнал като обикновен работник, той бе извървял последователно дългия път до заместник-директорското място, преминавайки през длъжностите инспектор, майстор и контрольор. В началото на кариерата си не притежаваше дори диплома на инженер, тъй като Втората световна война го принуди да напусне университета. След войната все пак успя да се дипломира, използувайки фронтовашките си привилегии, за да следва вечерно. Едва след това започна да се издига — един бавен и труден процес, който се превърна в реалност единствено благодарение на онази амбиция, с която се отличаваха мнозина младежи от неговото поколение, преживели ужаса на Festung Europa2. Но по-късно беше принуден да признае пред себе си, че е загубил твърде много време и кариерата му закъсня. Силното ръководно ядро на автомобилостроителните компании вече се беше оформило от онези умни и не по-малко амбициозни младежи, които имаха предимството да дойдат в бранша направо от студентската скамейка.
Въпреки това Маккърнън, който все още беше директор на завода, нямаше право да се измъква, макар и неволно, от цялата тази бъркотия. Заместник-директорът се поколеба. Спокойно би могъл да изпрати някого за Маккърнън, а и сам можеше да го повика по телефона.
Спряха го две неща. Първо — гордостта, призна пред себе си той. Можеше да се справи не по-зле от Маккърнън и прекрасно знаеше това. Второ — инстинктът го предупреждаваше, че не разполага с никакво време.
— Какви са исканията на профсъюза? — попита той и рязко се извърна към Илъс.
— Хм… разговарях с председателя на местния…
— Дай да си спестим подробностите! — прекъсна го Залески. — И двамата знаем, че все отнякъде трябва да започнем… Тъй че направо казвай какво искате!
— Много добре! — кимна профсъюзният функционер. — Настояваме за три неща. Първо — незабавно да се възстанови на работа брат Нюкърк със съответната парична компенсация за изгубеното време. Второ — двамата засегнати да получат официално извинение, и трето — Паркланд да бъде свален от длъжността майстор!
Майсторът, който за миг се беше отпуснал на стола си, рязко подскочи.
— Боже мой! Съвсем скромни искания! — извика той, след което саркастично добави: — Само не разбрах кога трябва да поднеса извиненията си — преди да ме уволнят или след това?
— Извинението трябва да бъде официално, от името на компанията — невъзмутимо обясни Илъс. — А ти сам ще решиш дали да прибавиш към него и личните си извинения.
— И аз тъй мисля — сам ще реша! Само не стойте прекалено дълго със затаен дъх, щото много има да чакате!
— А ако ти беше позадържал собствения си дъх, сега нямаше да се пържим на тоя огън! — незабавно го сряза Залески.
2
Festung Europa „Укрепена Европа“ — основният план на хитлеристка Германия за спиране на западните съюзници (нем.) — Б.пр.