— Искаш да кажеш, че ще приемеш всичко това, така ли?! — с негодувание запита майсторът и махна с ръка по посока на Илъс.
— Нищо не казвам! Просто търся изход, но май ще трябва малко повече информация от тази, която вие двамата ми давате.
При тези думи Залески се пресегна към телефона зад гърба си и се изви така, че другите да не могат да видят кой номер набира. Когато от отсрещната страна вдигнаха слушалката, той кратко попита:
— Как са нещата долу?
— Ти ли си, Мат? — запита в отговор гласът насреща.
— Аз съм.
Заедно с предпазливия глас на събеседника му в ушите на Залески нахлу и приглушеният грохот на монтажния цех. Мат все още продължаваше да се пита как издържат хората години наред на този адски грохот. Той самият не можа да свикне с него по времето, когато беше обикновен работник на конвейера и слухът му не беше предпазен от стъклата на самостоятелния кабинет.
— Положението е доста сериозно, Мат — каза човекът отсреща.
— Колко сериозно?
— Ами смъркачите3 вече почнаха да се тъпчат… Моля да не споменаваш името ми… ако обичаш!
— Знаеш, че никога не съм го правил — отвърна заместник-директорът.
Извърна, се и видя, че двамата му посетители го наблюдават с интерес. Те можеха да предполагат, но нямаше начин да бъдат сигурни, че в момента разговаря с един от чернокожите майстори на име Стен Лейтруп. Той беше сред онези шест души, които Мат Залески наистина уважаваше в този завод. Някога войнствен последовател на Малкълм Икс4, днес Лейтруп беше един от най-съвестните работници, който живееше с искреното убеждение, че в света на автомобилите неговата раса може с разумни действия да постигне много повече, отколкото по пътя на анархията и стихийното недоволство. Именно това негово убеждение му спечели уважението на Залески, който в началото се държеше враждебно към него.
За нещастие тъкмо сега, когато расовите конфликти бяха изострени до крайност, компанията разполагаше със съвсем малко чернокожи майстори и администратори. Всички прекрасно знаеха, че са нужни много повече такива хора, но в момента малък брой чернокожи работници изявяваха желание да приемат отговорни длъжности, тъй като или се страхуваха от неприятности с войнствено настроените младежи измежду собствените си редове, или просто нямаха необходимата професионална подготовка. Мат Залески отдавна беше стигнал до убеждението, че ако онези по върховете бяха проявили елементарната далновидност и още през 40-те и 50-те години се бяха погрижили за създаването на сериозна подготвителна схема за чернокожи работници, днес щеше да има доста повече хора като Стен Лейтруп. От факта, че ги нямаше, губеха всички.
— Какво се готви? — попита в слушалката Залески.
— Според мен стачка.
— Кога?
— Най-вероятно след обедната почивка. Може да стане и по-рано, но не ми се вярва.
Гласът на чернокожия майстор беше толкова тих, че Залески долавяше думите му с цената на върховно напрягане. Но той знаеше, че телефонът на Лейтруп е на самата поточна линия, пред очите на всички. Работниците, които лесно започваха да ненавиждат дори и своите, които са някакви началници, вече му бяха лепнали прякора „Бял негър“, а за тях нямаше никакво значение дали обвиненията им са безпочвени, или не. Залески нямаше намерение да създава допълнителни затруднения на Стен Лейтруп с излишни въпроси и се стремеше да се ограничи само с най-съществените.
— Причини за забавянето?
— Смъркачите са си наумили да изкарат навън целия завод.
— Тръгнаха ли вече слуховете?
— И то как! Човек може да си помисли, че още използуваме там-тамите…
— Някой да се е сетил, че цялата тая работа е незаконна?
— Ти шегуваш ли се? — искрено се учуди Лейтруп.
— Никак не ми е до шеги — въздъхна Залески. — Благодаря ти.
Постави слушалката и се замисли. Първоначалното му предчувствие се оказа съвсем точно и явно нямаше никакво време за губене. Тия расови конфликти винаги са били бомба с къс фитил. Ако сега хората напуснат работните си места, ще минат дни, докато всички въпроси се уредят и се възстанови нормалният работен процес. А производството би спряло дори ако стачкуват само чернокожите. Едно от задълженията на Залески беше да попречи на подобен ход на събитията.
Паркланд, който сякаш прочете мислите му, настойчиво продума:
— Не позволявай да те притискат, Мат! Ако няколко души напуснат работните си места, действително ще имаме главоболия, но понякога си струва да отстояваме и принципите си, нали?
— Понякога — да — отвърна Залески. — Номерът е да знаеш точно кога и точно кои принципи!
4
Малкълм Икс (1925–1965) — религиозен и политически деятел в САЩ В последните години от живота си е ръководител на организацията „Черните мюсюлмани“. — Б.пр.