Когато Агозиенът преминава Западния океан.
И мракът се стовари върху колелото на мрака.
Водите ще се вдигнат разярени.
И ще разбият най-дълбокия дворец на дълбините.
И ние ще познаем Ринпоче по неговия пазител.
Който ще се върне в Зелената Тара.
Танцувайки по вълните на Западния океан.
От разрушения дворец на дълбините.
— Така че, за да провери предсказанието, светият мъж пусна Агозиена по света, за да види кой ще го върне обратно. Защото човекът, който го върне, е пазителят на деветнадесетия Ринпоче.
Пендъргаст усети, че го завладява необичайно за него чувство: върховна изненада.
— Да, приятелю Пендъргаст, ти доведе при нас деветнадесетия Ринпоче. — Церинг погледна Пендъргаст с леко развеселено изражение. След което насочи поглед към Констанс.
Тя се изправи.
— Пазителят на… извини ме, но не каза ли, че аз съм въплъщението на Ринпоче? Но това е абсурд — родена съм много, преди той да умре.
Усмивката на монаха стана по-дълбока.
— Не говорех за теб. Говорех за детето, което носиш.
Изненадата на Пендъргаст нямаше край. Той се обърна към Констанс, която гледаше монаха с неразгадаем израз на лицето.
— Дете? — произнесе Пендъргаст. — Но нали отиде в клиника „Фийвършам“. Аз си мислех… Предположих…
— Да — отвърна Констанс. — Отидох в клиниката. Но там разбрах, че не мога да го направя. Независимо, че е… негово.
Церинг бе този, който наруши последвалата тишина.
— Има една древна молитва. Тя казва: „Преведи ме през всички нещастия. Само по тази пътека мога да превърна злото в добро.“
Констанс кимна, отпускайки несъзнателно ръка върху леката издутина на корема си. И тогава се усмихна: усмивка отчасти тайнствена, отчасти срамежлива.