— С кола ли дойде или с такси?
Чиновникът вдигна рамене и пак се почеса.
— Благодаря — каза Пендъргаст. — Ще изляза за няколко часа. Поръчайте ми такси, ако обичате.
Мъжът изпълни поръчката.
— Само ми звъннете, когато се върнете — произнесе той през рамо, докато се връщаше към „заниманията си с документи“.
Пендъргаст застана отвън. След около пет минути таксито пристигна и той се качи в него.
— Накъде? — попита шофьорът.
Пендъргаст му подаде банкнота от сто лири.
— Засега наникъде. Мога ли да ви задам няколко въпроса?
— Ченге ли сте?
— Не. Частен детектив.
— Истински Шерлок Холмс, а? — Таксиметраджията обърна, червендалестото му лице грейна от въодушевление и доволство. — Той пое банкнотата. — Благодаря.
— Един мъж си е тръгнал оттук към десет и петнайсет, десет и половина тази вечер, много вероятно с някое от вашите таксита. Трябва да открия шофьора.
— Добре. — Той взе радиостанцията и заговори в нея. Разговорът трая няколко минути, после той натисна едно копче и подаде микрофона на Пендъргаст. — Вашият човек е на линията.
Пендъргаст пое микрофона.
— Вие ли сте шофьорът, взел клиент пред хотел „Бъкингамсшийр Гардънс“ тази вечер към десет и двадесет?
— Аз съм — долетя дрезгавият глас със силен кокни акцент.
— Къде сте? Може ли да се срещнем?
— Връщам се от Саутхемптън по шосе М3.
— Разбирам. Можете ли да ми опишете клиента си?
— Да ви кажа правичката, шефе, едното око на вашия човек не изглеждаше много добре. С превръзка отгоре, подгизнала от кръв, не ми се искаше да се приближавам много до този касапин, ако ме разбирате.
— Носеше ли нещо?
— Голяма мукавена кутия.
— Акцентът му?
— Американски, южен или нещо такова.
— Би ли могло да е дегизирана жена?
Последва дрезгав смях.
— Кой знае, при всичките тези хомосексуалисти в наше време, възможно е.
— Каза ли ви името си или плати с кредитна карта?
— Плати в брой и не продума и дума през целия път — каза ми само до къде да го закарам, това беше.
— И къде го закарахте?
— Саутхемптън. На кея.
— На кея?
— Точно така, шефе. На „Британия“.
— На новия океански лайнер на „Норд Стар“?
— Схванахте.
— Щеше ли да пътува?
— Така мисля. Накара ме да го оставя пред сградата на митницата и ми се стори, че в ръката му видях нещо като билет.
— Възможно ли е да е от екипажа?
Отново дрезгав смях.
— Не приличаше на такъв. Превозът му излезе двеста паунда.
— Друг багаж освен кутията?
— Не, сър.
— Нещо друго необичайно около него?
Шофьорът помисли за момент.
— От него се носеше странна миризма.
— Миризма?
— Като че работи като продавач на цигари.
Пендъргаст млъкна за миг и се замисли.
— Случайно да знаете кога ще отплува „Британия“?
— Казаха, че тръгва по пладне, с отлива.
Пендъргаст подаваше микрофона обратно на шофьора, когато клетъчният му телефон иззвъня.
Той го отвори.
— Да?
— Констанс е.
Пендъргаст се изненада.
— Къде си?
— На Брюкселската аерогара, току-що кацнах след един безкраен полет от Хонконг. Алойзиъс, трябва да те видя. Имам изключително важна информация.
— Обаждаш се точно навреме. Слушай ме внимателно. Ако можеш да стигнеш до „Хийтроу“ за четири часа или по-малко, ще те взема от аерогарата. Можеш ли да го направиш — да се вместиш в четири часа и ни минута повече? Иначе ще бъда принуден да тръгна без теб.
— Ще направя всичко възможно. Но каква е тази работа със заминаването? Какво се е случило?
— Трябва да уредим отплаването си.
9.
Черното лондонско такси се движеше по магистрала М3 със сто и четиридесет километра в час, задминавайки коли и камиони. В далечината тумбестата, със сметанов цвят кула на Уинчестърската катедрала, клечеше всред плетеница от сиви градски пейзажи.
На задната седалка Пендъргаст, седнал до Констанс, си погледна часовника.
— Трябва да сме на пристанището в Саутхемптън след петнадесет минути — каза той на шофьора.
— Невъзможно.
— Още петдесет паунда отгоре за вас.
— Парите няма да направят таксито да лети, сър — отвърна шофьорът.
Колата увеличи скоростта още и гумите изквичаха, когато преодоляха наклона към южното разклонение А335. Уинчестърските предградия бързо отстъпиха място на зеленината. Комптън, Шафорд и Отърбърн отминаха за миг.
— Дори и да успеем за кораба — каза Констанс, — как ще се качим на борда? Прочетох в „Льо Монд“ тази сутрин, че всички самостоятелни каюти са запазени от месеци. Наричат го най-търсения Първи воаяж след „Титаник“.