— Не ми е известен прецедент в никоя от книгите с казуси, които съм чела.
— Нито пък на мен. Освен, може би, един-единствен случай, с който са занимавах в Канзас не много отдавна.
На вратата се почука и Пендъргаст отиде да отвори. В коридора стоеше обслужващата каютата им стюардеса.
— Заповядайте — покани я Пендъргаст с махване на ръката.
Жената направи малък реверанс и пристъпи вътре. Беше слаба, на средна възраст, с черна коса и дълбоко хлътнали черни очи.
— Извинете, сър — произнесе тя с източноевропейски акцент. — Питах се дали мога да ви помогна с нещо в момента?
— Благодаря ви, не. Добре сме.
— Благодаря, сър. Ще се върна да сваля леглата. — И с пореден лек реверанс тя напусна стаята.
Пендъргаст затвори вратата и се върна на дивана.
— Е, как ще прекараме вечерта? — попита Констанс.
— Има какви ли не следобедни развлечения на разположение. Имаш ли настроение за нещо конкретно?
— Може би…
— Всъщност, преди да правим нещо, трябва да довършим една работа. — Пендъргаст показа към голяма компютърна разпечатка, която лежеше до списъка с вината. — На борда на този кораб има две хиляди и седемстотин пътници и само седем дни, в които да открием убиеца и да вземем Агозиена.
— Това списъкът на пътниците ли е?
Пендъргаст кимна.
— Директно от корабната база данни. Включително занимание, възраст, пол и време на качването. Както ти казах по-рано, вече съм изключил членовете на екипажа.
— Как се сдоби с това?
— Много лесно. Намерих един компютърен техник от поддръжката и му казах, че съм финансов ревизор на „Норд Стар“, който оценява работата на екипажа. Той не би могъл да направи списъка достатъчно бързо. Вече бях отбелязал значителен прогрес в стесняването на кръга от заподозрени. — И той извади лист хартия от джоба на сакото си.
— Продължавай.
Дълъг бял пръст докосна хартията.
— Убийството е било извършено в десет, таксито е пристигнало на пристанището половин час след полунощ, така че убиецът е трябвало да се качи на борда след този час. С това отхвърляме хиляда четиристотин седемдесет и шест имена.
Пръстът отново докосна листа.
— Убиецът е мъж.
— Как, за бога, би могъл да го знаеш? — попита Констанс, сякаш допускането беше обида спрямо женския пол.
— Бутилката скоч. Мъж като Амброуз едва ли би избрал такава напитка, ако посетителят му беше жена. Освен това имаше нож, който е минал през тялото, през килим, дебел повече от сантиметър и почти два сантиметра дебел шперплат. Това изисква голяма сила. И най-сетне, самият Амброуз е бил алпинист във върховна физическа кондиция, човек не лесен за убиване. Това ни навежда на мисълта, че нашият убиец е силен, здрав и бърз — освен това мъж.
— Признавам логиката.
Пръстът се спусна надолу по листа.
— Поради същите тези причини можем да определим възрастта: над двайсет, под шейсет и пет. На подобен кораб този последен факт е повече от полезен. В добавка, той не пътува със съпруга: мръсното убийство, пътуването с такси, дегизировката, качването на кораб с Агозиена — всичко това са действия на човек, необвързан със съпруга. Психопатологията на убийството, страстната наслада в яростта също насочват категорично към не семеен мъж. Не семеен от мъжки пол, на определена възраст: отпадат още хиляда и дванайсет имена. И ни остават общо двеста и дванайсет.
Пръстът отново се премести.
— Всички свидетелства показват, че Амброуз е контактувал с известен колекционер, може би не на азиатски антики, но така или иначе — колекционер. И мъж, чието лице може да бъде разпознато от обществото като цяло. Това ни оставя с двайсет и шестима.
Той погледна към Констанс.
— Убиецът е умен. Постави се на неговото място. Трябва да занесе тази неудобна кутия на борда на кораб, без да изглежда подозрително. Би могъл да не се качи веднага на борда, с кутията в ръце — това би се забелязало. И освен това, той е изцапан с кръв от убийството; трябвало е да смени дрехите си и да се измие на спокойно място. Така че какво би направил?
— Отива в хотелска стая, измива се, преопакова Агозиена в по-голям пътнически сандък и се качва на борда в най-последната минута.
— Абсолютно точно. Което трябва да е някъде към девет тази сутрин.
Констанс се усмихна слабо.
Пръстът се местеше по хартията.
— Всичко това ни оставя с осем заподозрени. И тук ще забележиш едно любопитно стечение на обстоятелствата: двама бяха на нашата маса. — Той побутна листа и тя прочете имената:
Лайънъл Брок. Собственик на галерии „Брок“, 57-а Уест Стрийт, Ню Йорк сити. Години — 52. Известен дилър на импресионистични и постимпресионистични картини.