Камилите бяха избягали, ала много от керванджиите се бяха събрали в подножието на най-близката дюна, където се грижеха за ранените; само аз, двамата братя и трима прислужници на шейха бяхме на по-открито. Пустинната нощ беше дяволски студена и открих, че треперя. Братята навярно решиха, че е от страх, защото Яхмин ми се усмихна гадно, но някои бедствия са толкова кошмарни, че обичайният ми подтик просто да си плюя на петите в момента все още бе изгубен някъде в нощта.
Едва когато шейх Малик се приближи откъм дюните с двама ха’тари, водещи няколко камили, изведнъж дойдох на себе си и започнах да се паникьосвам, спомняйки си безгрижните приказки за обковаване със злато на топките на всеки мъж, който докосне с пръст дъщерите му.
— Не съм я докосвал! Кълна се!
— Кого не си докосвал? — Шейхът остави камилите на ха’тарите и дойде при нас.
Яхмин свали ножа и двамата братя ме завъртяха с лице към баща си. Зад него огненият стълб продължаваше да се кълби в нощта: жълто-оранжев, нашарен с петънца мрак, той се стелеше по небето — гигантски, въпреки че щеше да ни е нужен цял ден, за да се върнем до мястото, от което се издигаше.
— Това беше Строителско слънце — каза шейхът и посочи.
Умът ми още не беше започнал да се пита какво и защо е станало, но когато шейхът го каза, разбрах, че е прав. Нощта се бе озарила по-ярко от ден. Ако бяхме само няколко мили по-близо, палатките щяха да пламнат, а хората вътре да се превърнат в огнени стълбове. Кой друг освен древните притежаваше такава сила? Опитах се да си представя Деня на хилядата слънца, когато Строителите обгорили целия свят и пуснали на воля смъртта.
— Неверникът обезчести Тарел! — изкрещя Махуд и посочи лежащото под робата момиче.
— И я уби! — Яхмин размаха ножа си, сякаш за да прикрие факта, че това им беше хрумнало впоследствие.
Лицето на шейха се вкамени. Той се смъкна до момичето и отметна робата, за да разкрие главата ѝ. Тарел избра точно този момент, за да кихне, да отвори очи и да впери размътен поглед в баща си.
— Дете мое! — Шейх Малик притисна дъщеря си към себе си, оголвайки достатъчно от шията и раменете ѝ, за да докара на ха’тарите апоплексия. Студените му очи се впиха в мен.
— Камилите! — Тарел подръпна ръката на баща си. — Те… той ме спаси, татко! Принц Джалан… се хвърли на пътя им, докато препускаха, и ме дръпна встрани.
— Вярно е! — излъгах. — Закрих я с тялото си, за да я спася от прегазване. — Изръмжах и се отърсих от ръцете на братята. — Бях настъпен от камилата, която щеше да стъпче дъщеря ви. — Наперено си оправих дрехите, като ми се искаше те да бяха кавалерийска риза и куртка. — И не ми е приятно да ми опират нож в гърлото братята на жената, която защитих с риск за себе си. Братя, които, трябва да отбележа, сега щяха да горят в Оазиса на палмите и ангелите, ако не бях пратен да спася живота на всички ви!
— Пуснете го! — Шейхът стрелна с мрачен поглед синовете си, никой от които всъщност вече не ме държеше, и им махна да се дръпнат назад. — Отивайте с Тахнун да върнете животните! А вие — врътна се той към тримата прислужници, пренебрегвайки раните им, — сложете този лагер отново в ред!
После насочи вниманието си пак към мен и ми се поклони.
— Хиляди извинения, принц Джалан. Ако ми направите услугата да пазите дъщерите ми, докато си събирам стоката, ще ви бъда вечно задължен!
— Честта е изцяло моя, шейх Малик. — И му върнах поклона, за да прикрия широката усмивка, разляла се неудържимо върху лицето ми.
След час стоях пред втората най-хубава палатка на шейха и пазех всичките му четири дъщери, които се бяха сгушили вътре, увити отново в абсурдно дългите си тоби. Момичетата имаха три възрастни прислужнички, които да се грижат за нуждите им и да пазят целомъдрието им, но дъртофелниците не бяха извадили късмет, когато Строителското слънце озари нощта. Две от тях имаха изгаряния, а третата, изглежда, си беше счупила крак, когато взривът ни размята насам-натам.
Важното при ранените беше, че никой от тях не изглеждаше смъртоносно ранен. Пясъците са изумително пусти: Мъртвия крал може да бе обърнал взора си към мен, но без трупове, които да използва, не представляваше голяма заплаха.