— Господи! Експлозията. В пустинята! Той е бил, нали?
— Да. — Омар призова с жест закрилата на Аллах. — Срещнал се е с баща ми и сега са приятели.
Заковах се насред улицата и обмислих това за момент.
— Почва да строи империята си съвсем млад, а? — Обаче бях впечатлен. Баба ми имаше съюзници в Либа — тя си беше създала връзки нашир и надлъж с надеждата за добри бракове, — но целта ѝ винаги е била да намери кръв, която смесена с тази на синовете ѝ да създаде достоен наследник, някой, който да запълни празнините във виденията на Мълчаливата сестра за бъдещето — сестра ми. Йорг от Анкрат имаше други планове и аз се зачудих колко ли време ще мине, преди да го заведат във Виен да се представи пред Събора и да поиска трона на Империята. — Докъде ли ще го отведе това, чудя се…
— Какво мислиш за него? — Омар се беше върнал за мен, халифски син, който ме чакаше на прашната улица. Изглеждаше странно заинтересуван от отговора ми. Тогава ми хрумна, че никога не съм го виждал толкова ясно както тази сутрин, под бремето на болката, която сам си бях причинил. Мекият, пухкав Омар, лошият комарджия, прекалено богат, прекалено дружелюбен за свое собствено добро. Но докато се взираше в мен с напрегнатост, която пазеше за рулетката, разбрах, че Математа вижда в него различен човек — човек, който не само ще вмъкне отговора ми в невероятно сложно уравнение, но би могъл дори да го реши. — Способен ли е да осъществи амбицията си?
— Какво? — Хванах се за главата. Даже не ми се наложи да се преструвам. — Йорг ли? Не знам. Не ми пука. Искам само да се прибера у дома.
5.
Омар и Юсуф дойдоха до покрайнините на Хамада да ме изпратят. Омар носеше черна студентска роба, а Юсуф — фракталните сиво-бели шарки на магистър, и черната му усмивка сияеше. Бяха ми изчислили безопасен преход до брега с един солен керван. Пътуването с шейх Малик, казаха ми те, нямало да свърши добре, макар че не споменаха дали крушението ми ще се дължи на шейха, на някой джин или мъртвец, или може би на непристойното държане на прелестните му дъщери.
— Дар, приятелю! — Омар кимна към трите камили, които неговият човек водеше зад тях.
— Ах, ти, копеле такова.
— Ще започнеш да ги харесваш, Джалан! Помисли си как ще се обръщат след теб хората, като се появиш във Вермилиън, яхнал камила!
Завъртях очи и махнах на човека да добави моите три добичета към стадото товарни животни, които хрупаха каранската трева недалеч зад мен. Скоро всичките осемдесет щяха да пътуват през дюните, само с моя милост и дванайсет търговци на сол да поддържаме реда.
— И предай на Червената кралица почитанията на баща ми — каза Омар. — И на майка ми.
Виж, майката на Омар я харесвах. Беше втората от шестте жени на халифа, висока нубанка от вътрешността, тъмна като абанос и толкова привлекателна, че да ти потекат лигите. Пък и забавна на всичкото отгоре. Предполагах, че Омар е наследил своето чувство за хумор от баща си. Да подариш три камили на човек точно след като са го тикнали в пандиза за нападение над камила е гадно и изобщо не е смешно.
Обърнах се към Юсуф.
— Е, магистър Юсуф, може би имаш предсказание за мен, нещо, което бих могъл да използвам. — Според традицията никой важен човек не си тръгва от Хамада без някаква нумерология, която да го закриля по пътя. Повечето идват от отпаднали студенти, които прилагат занаята си както могат, било то като счетоводители, букмейкъри или мистици, продаващи предсказания на улицата. Един принц обаче може да се надява да получи оценка на възможностите и вероятностите си от Математа. А тъй като познавах Юсуф от дните си в Умбертиде, не виждах нищо лошо да се опитам да изкопча такава от един магистър.
Усмивката на Юсуф замръзна за момент.
— Разбира се, принце. Опасявам се, че нашите изчислителни зали са заети с… видни личности. Но все пак мога да направя една бърза сметка.
Мълчах и се опитвах да не покажа обидата си, докато Юсуф драскаше с изумителна скорост върху плоча, която измъкна изпод робата си.
— Едно, две, тринайсет. — Той вдигна очи.
Свих устни.
— Което означава?
— А… — Юсуф хвърли още един поглед към плочата, сякаш търсеше вдъхновение. — Първа спирка, втора сестра, тринайсети… нещо си.
— А бе защо предсказанията ви никога не са от вида „на третия ден от пролетта дай на петия човек, когото видиш, четири медника, за да избегнеш нещастие“? Ето на̀, така е простичко и полезно. А твоето може да означава какво ли не. Първа спирка… по пътя ми към дома ли? Някой оазис? Пристанище? И втора сестра? Моята сестра, Мълчаливата сестра? Помогни ми малко де!