Лиза подбра робата си от зебло и забърза подире ми.
„Санта Мария“ си стоеше, където я бях оставил, в очакване на отлива и се качихме на борда без произшествия. Бартоли също си стоеше, където го бях оставил, подпрян на перилата на кораба, и чешеше косматия си тумбак. Изкопчи от мен две сребърни крони, за да позволи на гостенката ми да пътува с нас до Марсил — цена, която платих без оплаквания, защото не исках да изглеждам стиснат пред Лиза.
Преди да отплаваме, успяхме да осигурим на Лиза рокля, като преговаряхме с нехранимайковците на кея през перилата. След кратко шетане между кея и някаква шивачница, скрита зад складовете, ни донесоха рокля, която честно казано приличаше на бродиран чувал, но беше по-добре от истинския чувал, в който я бях купил.
Аз стоях на пост пред малкия килер, служещ ми за каюта, бранейки честта на Лиза от силно незаинтересуваните моряци, докато тя се преобличаше. Накрая се появи, подръпвайки ръкавите, но без да се оплаква. Изглеждаше болнава дори в сумрака под палубата.
— Добре ли си?
Тя опря ръка на вратата, за да запази равновесие.
— Само това люлеене…
— Още сме на котва, вързани за кея.
Вместо да отговори, Лиза си запуши устата с ръка и се втурна към стълбите.
Когато два часа по-късно отплавахме със следобедния отлив, Лиза висеше на перилата на кърмата и стенеше. Аз стоях зад нея и бодро наблюдавах как Порт Френски се стопява в далечината. Може да съм преувеличил малко с твърдението, че съм отличен моряк, но в хубаво време в Средното море мога да се задържа на крака и да създам приемливо впечатление, че се наслаждавам на цялото морско преживяване. Лиза, от друга страна, се оказа моряк, който би ме накарал да изглеждам добре и в най-лошия си ден. Мислех, че никога няма да имам по-мърляви, шумни и склонни към оплакване спътници от трите камили, които ми пробута Омар, но Лиза ги надмина. Също като камилите, и най-слабото вълнение я караше да се празни и от двата края. Само енергичните ми възражения попречиха на капитан Малтурк да я затвори в бившето жилище на добичетата.
На втория ден узнах, че бурната реакция на Лиза към морските пътувания поне я е направила достатъчно непривлекателна за корсарите, пленили кораба ѝ, за да не я закачат по време на дългия обратен път към Островите. Камериерките ѝ нямали този „късмет“ и били продадени на друг пазар още на първото пристанище. Спасението на Лиза обаче си имало цена, тъй като тя пристигнала в Порт Френски толкова близо до смъртта, че нейният собственик бил на косъм да я хвърли във водите на пристанището, вместо да инвестира в лечението ѝ. Сега, когато бе попаднала отново в морето, състоянието ѝ бързо се влоши и тя прекара тридневното пътуване свита в малката ми каюта с две кофи. Аз стоях на палубата, така че не се виждахме много-много, докато благословеният вик „Земя!“ от въжетата горе не я подмами най-после на открито.
Тя стоеше, бледозелена и трепереща, докато аз мъжествено търпях вонята ѝ и сочех към все още невидимия бряг, сякаш можех да го зърна.
— Порт Марсил! Ще си наемем каюта на едно от корабчетата, които плават нагоре по Селийн, и най-много до два дни ще сме във Вермилиън!
У дома! Не можех да го видя, но определено го вкусвах и този път нямаше да мръдна оттам.
7.
В Марсил с Лиза прекарахме инкогнито два дни и една нощ, за да се възстановим. Наехме две стаи — по нейно настояване — в един първокласен хан на Прада Роял, която минава под различните дворци на старите марсилски крале. Изхарчих още от златото на Омар, за да приведа и двама ни в приличен вид: за мен хубав жакет с точно толкова брокат, че да намеква за връзки с войската, без да е вулгарен, тесни панталони в неутрално сиво и високи черни ботуши, лъснати до блясък, така че човек би могъл да се оглежда в тях. Лиза заряза мръсната си рокля и си избра скромни дрехи за пътуване, които нито щяха да я срамят, нито да привличат прекалено много внимание.
Разходка до банята и бръснаря, хубаво ядене в един от по-добрите пристанищни ресторанти и двамата започнахме да се чувстваме малко по-човешки. Разговорите ни все още протичаха на неравномерни и неловки изблици; заобикаляхме темата за нейната женитба и същевременно се връщахме отново и отново върху различните ѝ тревоги за Барас и всякакви неприятности, които може да е срещнал той при издирването ѝ. Но дори и така от време на време зървах на повърхността да изплува старата Лиза и изкопчих от нея няколко усмивки и изчервявания, докато говорех за старите времена, като внимателно избягвах да споменавам за мъртвите ѝ брат и баща.