Выбрать главу

Аз стоях и се пържех на слънцето, докато двама от ха’тарите тръгнаха да пресрещнат тримата конници, идещи откъм кервана. Друг ха’тар ме разоръжи, тоест ми взе ножа и меча. След минута-две жестикулиране и смъртни заплахи, или може би любезна беседа — на пустинния език двете звучат еднакво, — онези петимата дойдоха; по средата яздеше човек с бяла роба, от двете му страни по един в карирана, а в края ха’тарите.

Лицата на тримата новодошли бяха открити и загорели от слънцето, с орлови носове и очи като черни камъчета — предположих, че са роднини, може би баща със синовете си.

— Тахнун каза, че си демон и че трябвало да те убием по стария обичай, за да избегнем нещастие — каза бащата. Устните му бяха тънки и жестоки сред късата бяла брада.

— Принц Джалан Кендет от Червения предел, на вашите услуги! — Поклоних се от кръста. Учтивостта не струва нищо, което я прави идеалния дар, ако човек е стиснат като мен. — И всъщност аз съм ангел спасител. Трябва да ме вземете с вас. — Изпробвах усмивката си върху него. Напоследък не действаше много, но беше кажи-речи всичко, с което разполагах.

— Принц? — Мъжът отвърна на усмивката ми. — Прекрасно. — Някак си една извивка на устните му го преобрази. Черните камъчета на очите му заблещукаха и станаха почти добродушни. Даже момчетата от двете му страни спряха да се въсят. — Ела, ще вечеряш с нас! — Той плесна с ръце и излая нещо на по-големия син. Гласът му беше толкова свиреп, че можех да си помисля, че току-що му е заповядал да се изкорми. Синът препусна бързо. — Аз съм шейх Малик ал’Хамид. Това са синовете ми Яхмин — кимна към този до него — и Махуд — посочи към отдалечаващия се.

— За мен е удоволствие. — Поклоних се още веднъж. — Баща ми е…

— Тахнун казва, че си паднал от небето, преследван от демонска курва! — Шейхът се ухили към сина си. — Когато един ха’тари падне от камилата си, в това винаги е замесен демон или джин — горд народ са те. Много горд.

Засмях се заедно с него, най-вече от облекчение: тъкмо се канех да обявя, че съм кардиналски син. Може би вече бях слънчасал.

Махуд се върна с една камила за мен. Не мога да кажа, че си падам по тези животни, но язденето е може би единственият ми истински талант и бях прекарал достатъчно време в клатушкане на камилски гръб, за да усвоя основните техники. Метнах се в седлото с относителна лекота и смушках създанието след шейх Малик, когато той ни поведе. Думите, които промърмори на синовете си, взех за одобрение.

— Ще спрем на лагер. — Шейхът вдигна ръка, щом стигнахме челото на колоната. Пое си дъх да извика заповедта.

— Господи, не! — От паника думите излетяха от устата ми по-гръмко, отколкото възнамерявах. Продължих, надявайки се това „Господи“ да мине незабелязано. За да накараш някого да си промени решението, важното е да го направиш, преди да е обявил плановете си. — Милорд ал’Хамид, трябва да препускаме с всички сили. Нещо ужасно ще се случи тук, съвсем скоро! — Щом воалът не беше изтънял заради някакво текущо клане, това можеше да означава само едно: нещо далеч по-лошо предстоеше да се случи и стените, делящи живота от смъртта, падаха в очакване…

Шейхът се врътна към мен, очите му пак бяха заприличали на камъчета. Синовете му се напрегнаха, сякаш му бях нанесъл смъртна обида, като го прекъснах.

— Милорд, вашият човек Тахнун е наполовина прав. Аз не съм демон, но наистина паднах от небето. Нещо ужасно ще се случи тук съвсем скоро и трябва да се отдалечим колкото може повече. Кълна се в честта си, че е истина. Може би съм бил пратен тук, за да ви спася, а вие сте били пратени да спасите мен. Със сигурност не бихме оцелели един без друг.

Шейх Малик присви очи и в ъгълчетата им се появиха дълбоки бръчки — слънцето не оставяше никакво място, където възрастта да се скрие.

— Ха’тарите са прост народ, принц Джалан, суеверен. Моето кралство лежи на север и стига до брега. Учил съм в Математа и не дължа подчинение на никого в Либа, освен на халифа. Не ме взимай за глупак.

Страхът, който ме беше сграбчил за топките, затегна хватката си. Бях видял смъртта във всичките ѝ ужасяващи нюанси и се бях измъкнал на висока цена, за да се озова тук. Не исках да се върна в мъртвите земи само след час, този път просто още една душа, отделена от тялото и беззащитна срещу ужасите, обитаващи там.