— Мейрес Алус? — Тя се намръщи.
Спомних си, че за повечето хора от моя кръг Алус е търговец — вярно, богат, но нищо повече, а кой има време да помни имената на търговците?
— Много опасен човек.
— Е… значи трябва да му платиш. — Тя хвана ръцете ми в своите. — И внимавай.
Старата Лиза може би щеше да се изсмее и да отвърне да кажа на този Мейрес да почака — а ако има дързостта да ме докосне с пръст, да извадя меча си и да му видя сметката. Но новата Лиза беше доста по-добре запозната с реалностите за мечовете, срещащи плът. Новата Лиза искаше да преглътна гордостта си и да платя. Едно време имаше един Джалан, който също би ме посъветвал да размахам меча — само че онзи Джалан беше на осем години и с него отдавна вече не се познаваме.
Първо отскочих до Търговската гилдия, голям купол, в който може да се влезе през много арки, разположени по периферията му. На широкия мозаечен под под купола се събират търговци с определена степен на заможност, за да сключват сделки и да разменят слухове, които смазват колелата на индустрията. От вътрешната страна на купола, на няколко етажа над залата, минава галерия, а покрай нея се редят врати, водещи към кабинети с изглед към града наоколо.
Отначало взех пари назаем от борсата. За да ги взема, си послужих със семейното име, оставяйки като допълнителна гаранция меча на Едрис Дийн — каквото и зло да го петнеше, никой не можеше да отрече качеството на стоманата: древна стомана, взета от руините на Строителите и претопена; никой днешен ковач не притежава уменията да я направи толкова здрава. Дали вестта за моето затворничество в Умбертиде е стигнала до Вермилиън, не се поинтересувах, но не изглеждаше много вероятно предвид факта, че излязох от Гилдията с петдесет златни крони.
С тези пари и остатъка от либанските монети на Омар си купих достатъчно качествени дрехи, че да отговарят на положението ми, плюс ланец от кърваво злато, рубинен пръстен и диамантена обица. Дрехите трябваше бързо да бъдат приспособени към моето телосложение от размерите на клиентите, за които бяха приготвени, но аз плащах достатъчно щедро и прощавах всякакви несъвършенства на кройката.
За да заемеш много пари, трябва да изглеждаш представително. Един дрипав крал няма да получи никакъв кредит, каквито и гаранции да притежава.
Останал отново без пукната пара, се качих в галерията, където най-богатите лихвари на Вермилиън въртят бизнеса си. Мейрес Алус никога не би получил кабинет в този кръг, макар че притежаваше парите да седи сред такива люде. Тук властваха старите пари, търговски династии с добра репутация и дълги връзки с короната. Избрах да се обърна към Сайлъс Марн, търговски принц, за когото дядо Гариус бе изказвал добро мнение през годините.
Мъжете на вратата предадоха молбата ми вътре и Сайлъс бе достатъчно възпитан, за да не ме кара да чакам. Прие ме лично в стаята си за срещи, сводесто помещение, облицовано с мрамор, с бюстове на множество отдавна мъртви Марновци, наблюдаващи ни от нишите.
Лихварят, толкова стар, че направо скърцаше, се надигна от стола си, щом влязох, под тежестта на кадифените си одежди. Махнах му да седне и той се отказа от усилието, преди да се е изправил съвсем.
— Благодаря ви, че ме приехте без предизвестие. — Настаних се на стола, на който той ме покани с жест, и двамата се взряхме един в друг над повърхността от лъскав махагон.
— Трудно бих могъл да отпратя един принц на кралството, принц Джалан. — Сайлъс Марн ме гледаше с мътните си кафяви очи, почти загубени сред множеството бръчки по лицето му; кожата му беше жилава и покрита със старчески петна. Дарих го с широка усмивка и той ми отвърна с по-предпазлива. От малката му глава стърчаха големи уши и подобен на човка нос, но пък, изглежда, това е участта на всеки човек, който живее прекалено дълго. — С какво мога да ви помогна?
Побутнах през бюрото съответния документ. Намачканият пергамент не изглеждаше в по-добро състояние от стария Сайлъс, също толкова петнист и сбръчкан, с почти нечетлив текст и напукан восъчен печат.
— Изглежда сякаш е минал през ада. — Сайлъс не понечи да го вземе. — Какво е?
— Акт за тринайсет двайсет и четвърти дяла от солните мини Кръптипа.
— Аз съм запознат с вашите… премеждия в Умбертиде, принц Джалан. Срещу вас са повдигнати много сериозни обвинения. За един убиец на деца би било по-лесно да получи кредит, отколкото за банкрутирал човек, обвинен в множество измами. Сигурен съм, че тези обвинения са безпочвени, разбира се, но самият факт, че съществуват, е ужасна пречка за…