— Не искам кредит. Искам да продавам. Мината Кръптипа съдържа огромни залежи от сол в непосредствена близост с някои от най-големите пазари и пристанища в Разделената империя. Разполага с готова инфраструктура, която да увеличи добива сега, когато оттеглянето на Келем откри за експлоатация райони, недостъпни в продължение на векове. Продукцията на мината може да подбие вноса, като същевременно носи значителна печалба от всеки тон. Като длъжник аз съм свободен да сключвам сделки с цел да събера средства за покриване на задълженията си.
Сайлъс отпусна сбръчканата си ръка върху акта за продажба.
— Виждам, че кръвта на дядо ви тече и във вашите вени, принц Джалан.
При тези думи усетих да ме жилва вина.
— Той добре ли е? Искам да кажа… три кораба…
Старите очи се присвиха неодобрително, сухите устни бяха стиснати в тънка линия. Търговецът ме наблюдава един дълъг момент, после се отпусна и по лицето му плъзна съвсем бледа усмивка.
— Ще е нужно нещо много повече от три кораба, за да отвори сериозна дупка в активите на дядо ви. Но въпреки това — с най-голямото ми уважение, — не беше хубаво да ги губите.
— Колко ще ми дадете? — Почуках по масата.
— Прям. — Усмивката на Сайлъс се разшири. — Може би смятате, че човек на моята възраст няма време за увъртания.
— Направете ми предложение. Мястото струва сто хиляди.
— Наясно съм със стойността му. Мините бяха обект на сериозни спекулации. Но законността на вашите претенции ще се нуждае от сериозно изясняване и ще бъде съпътствана от риска да не би дукът на Умбертиде да конфискува активите ви предвид непозволеното ви заминаване. Ще ви дам десет хиляди. Смятайте го за услуга към семейството ви.
— Дайте ми пет хиляди, но ми позволете да си го откупя обратно за десет хиляди до края на месеца.
Старецът килна глава, сякаш се вслушваше в някакъв невидим съветник.
— Съгласен.
— И ще трябва да си тръгна със златото до час.
Това накара белите му вежди да се повдигнат на немалка височина.
— Може ли човек дори да носи пет хиляди в злато?
— Правил съм го и преди. На другия ден ръцете те болят.
Ето как час по-късно излязох оттам, понесъл малко, но изключително тежко ковчеже, притиснато към гърдите ми. Беше необходимо доста тичане на десетина подчинени под купола на Търговската гилдия, за да търсят наляво и надясно връщане на стари услуги, но Сайлъс събра нужното злато и аз му предадох контролния си дял от най-богатата солна мина в Разделената империя.
Вървях по главните улици и ми се искаше да се бях възползвал от предложението на Сайлъс да ми даде носач, но в същото време не се отказвах от собствения си аргумент, че никой не бива да пропуска възможността да носи толкова много злато. Минаването ми привлече някои погледи, но никой не би бил толкова глупав да си мисли, че ще нося такова богатство без охрана, а дори и да го знаеха, малцина биха били толкова глупави да се опитат да ме ограбят посред бял ден на широките улици в центъра на града. Във всеки случай новата ми премяна включваше малък нож във вътрешен джоб току над китката, готов да изскочи веднага, за да намушка евентуални крадливи ръце.
Докато стигна до голямата кланица на четвърт миля от централата на Търговската гилдия, имах чувството, че ръцете ми са станали два пъти по-дълги и са направени от желе. Взрях се нагоре към внушителната сграда. Сякаш беше минал цял един живот, откакто бях влизал за последно вътре. Малко над година според календара. Бях изминал две хиляди, че и повече мили пеш. Някога тук е имало кланица за добитък, осигуряваща телешко за кралската трапеза, а сега мъже се колеха един друг — Кървавите дупки бяха едно от най-популярните свърталища на Мейрес Алус.
Биячите на вратата ме пуснаха, без да задават въпроси. Всеки ден тук идваха богати мъже да гледат как бедни мъже умират и да залагат за резултата. По-големият брат Териф, Декмън, със сигурност ме позна, когато вдигна поглед от бюрото си. Сложи пръст под лявото си око и подръпна кожата надолу, за да покаже, че влизането ми е било забелязано.
Около четирите ями се мотаеше обичайната тълпа, а по края стояха букмейкърите със ставки, изписани с тебешир над сергиите им. Отделих един момент да попия всичко: цветовете, шума, аристократите, следвани по петите от своите подлизурковци, рехавия ореол от кибици и шетащите насам-натам продавачи на вино и мак и дами с платима привързаност.
Миризмата на кръв беше навсякъде, като подводно течение. Не бях я забелязвал през всичките години, прекарани тук, докато залагах на касапницата. Тази миризма събуди в мен спомени, не за Кървавите дупки, а за Аралския проход и Черната крепост. За миг почувствах как ледените води на Слидр ме обгръщат и червената берсеркерска ярост се надига да ги посрещне.