Действията имат сила. Особено когато, извършвайки ги, воинът съзнава, че тези действия са последната му битка. Има едно особено, изгарящо щастие в това да действа с пълното съзнание, че всяко нещо, което прави, може да бъде последното му действие на земята.
Воинът трябва да съсредоточи вниманието си над връзката между него и неговата смърт. Без угризения, тъга или тревога трябва да съсредоточи той вниманието си над факта, че няма време, и да остави действията си да протичат в съответствие с това. Трябва да превръща всяко свое действие в последната си битка на земята. Само при това положение действията му ще имат полагащата им се сила. Иначе до края на живота му те ще бъдат действия на глупак.
„Нашата смърт ни чака и точно това действие, което извършваме в момента, може да се окаже последната ни битка на земята. Наричам я битка, понеже си е борба. Повечето хора минават от едно дело към друго без всякаква борба, без изобщо да се замислят. Воинът ловец, обратното, преценява всяко свое действие; и понеже познава отблизо своята смърт, той действа обмислено, така, сякаш всяко негово действие е последната му битка. Само един глупак би пропуснал да забележи преимуществото, което има воинът ловец над събратята си. Воинът ловец отдава на последната си битка дължимото уважение. Съвсем естествено е в последното си действие на земята да вложи най-доброто от себе си. Така става по-приятно. Това притъпява острието на ужаса му.“
Воинът е безупречен ловец, който преследва силата; той не е пиян, нито полудял и няма време, нито склонност да заблуждава или да се самозалъгва, да прави погрешни стъпки. Твърде голям е залогът за това. Залогът е неговият стегнат, дисциплиниран живот, който той толкова дълго е укрепвал и усъвършенствал. И той няма да захвърли всичко това, като направи някой глупав, погрешно изчислен ход, като сбърка едно нещо с друго.
Човекът, всеки човек, заслужава всяко нещо, което е отредено на хората — радост, мъка, тъга и борба. И естеството на действията му не е от значение, стига той да действа като воин.
Ако духът му се е изкривил, той трябва просто да го оправи — да го пречисти, да го направи съвършен — защото в целия ни живот няма по-достойна задача. Не оправиш ли духа си, то е все едно да търсиш смъртта, а това означава да търсиш нищото, понеже смъртта и без друго ще ни настигне. Да търсиш съвършенство на воинския дух е единствената достойна задача за нашия мимолетен живот, за човешката ни природа.
Най-трудното нещо на света е да възприемеш нагласата на воин. Няма полза да тъжиш, да хленчиш и да оправдаваш тези чувства, като си мислиш, че вечно някой ти причинява нещо. Никой нищо не прави никому, още по-малко пък на един воин.
Един воин е ловец. Той преценява всичко. Това е контрол. И веднъж преценил нещата, той започва да действа. Отдава се изцяло на мига и забравя всичко друго. Това е отдаденост. Воинът не е лист на произвола на вятъра. Никой не може да го тласка, никой не може да го принуждава да прави неща против волята му или против собствената му преценка. Воинът е с нагласата да оцелее и той оцелява по възможно най-добрия начин.
Воинът е само човек, един смирен човек. Той не може да промени плановете на своята смърт. Обаче безупречният му дух, който е натрупал сила след неимоверни изпитания, със сигурност ще може да спре за миг смъртта си, миг достатъчно дълъг, за да му позволи да се порадва за последен път на възможността да си възвърне силата. Може да се каже, че това е жест, който смъртта прави на хората с безупречен дух.
Няма значение как е бил възпитан човек. Начинът, по който прави всяко нещо, се определя от личната сила. Човек е само сумата от личната си сила и тази сума определя как ще живее и как ще умре.
Личната сила е чувство. Нещо като чувството, че си роден с късмет. Или може да се нарече нагласа. Личната сила е нещо, което човек придобива с цял един живот на борба.
Воинът действа така, сякаш знае какво прави, когато всъщност не знае нищо.
Воинът не се разкайва за нищо, което е сторил, защото ако отдели някое свое действие, окачествявайки го като подло, грозно или лошо, това значи да придава неоснователно значение на самия себе си.
Номерът е над какво ще насочим повече вниманието си. Ние сами се правим или злочести, или силни. И за едното, и за другото трябва еднакво работа.
От самото ни раждане хората ни казват, че светът е такъв и такъв или еди какъв си и ние, естествено, нямаме друг избор, освен да приемем, че светът е такъв, какъвто хората разправят, че бил.