На ниво прагматично приемане или отхвърляне, на което се намирах по онова време, ми беше направо невъзможно да приема изцяло и непредубедено пътя на воина. Колкото повече ми обясняваше дон Хуан пътя на воина, толкова повече се засилваше подозрението ми, че той всъщност цели да ме лиши от всякакво равновесие.
Така че дон Хуан ме е напътствал, без да си давам сметка. Това обаче си пролича с изключителна яснота в извадките, подбрани от „Пътуване към Икстлан“. Дон Хуан се бе приближавал към мен с огромни скокове и изключително бързо, без аз изобщо да си давам сметка, и внезапно се бе оказало, че направо ми диша във врата. Многократно съм имал чувство, че съм бил на прага да приема искрено съществуването на друга познавателна система или пък ми е ставало толкова безразлично, че ми е било все едно дали нещо ставало по този или по другия начин.
Естествено, винаги бе съществувала и възможността да избягам от всичко това, но то щеше да бъде безсмислено. Дали от начина, по който ме водеше дон Хуан, или понеже усилно прилагах схващането на воина, но аз бях укрепнал до такава степен, че повече не се страхувах. Явно се бях хванал на въдицата, но какво от това? Знаех само, че съм с дон Хуан, и то задълго.
ИЗВАДКИ ОТ „СКАЗАНИЯ ЗА СИЛАТА“
Самоувереността на воина не е самоувереността на обикновения човек. Обикновеният човек търси потвърждение в очите на страничния наблюдател и нарича това самоувереност. Воинът търси безупречност в собствените си очи и нарича това смирение. Обикновеният човек се вкопчва в ближните си, докато воинът се вкопчва единствено в безкрайността.
В даден момент воинът е способен да прави много неща, които изобщо не е можел да прави преди години. Самите тези неща не са се променили; променила се е неговата представа за самия себе си.
Воинът има само един път—да действа неотклонно и безрезервно. Той знае достатъчно за пътя на воина, за да действа според изискванията му, но може да му попречат неговите стари навици и начин на живот.
Ако воинът иска да успее в каквото и да било, успехът трябва да се постигне спокойно, с много усилия, но без стрес или вманиачаване.
Вътрешният диалог придържа хората към всекидневния свят. Светът е такъв или инакъв само защото ние непрекъснато си казваме, че е такъв или инакъв. Вратата към света на шаманите се отваря едва когато воинът се научи да спира вътрешния си диалог.
Основната цел на шаманството е да променим представата си за света. А единственият начин да постигнем това е спирането на вътрешния диалог.
Когато воинът се научи да спира вътрешния си диалог, всичко става възможно; и най-невъобразимите неща стават постижими.
Воинът приема съдбата си, каквато и да е тя, и я приема с пълно смирение. Той приема смирено себе си такъв, какъвто е, не като повод за самосъжаление, а като живо предизвикателство.
Смирението на един воин не е смирението на просяка. Воинът пред никого не свежда глава, но и не допуска никой да свежда глава пред него. Просякът, от друга страна, непрекъснато пада на колене и ближе подметките на всеки, който му се струва по-горен от него; но в същото време той иска от по-нискостоящия от него да ближе неговите подметки.
Утеха, убежище, страх — всичко това са думи, пораждащи състояния, които човек е заучил, без изобщо да се усъмни в стойността им.
Хората около нас са черни магьосници. А и всеки, който е с тях, също е черен магьосник. Само си помисли. Можеш ли да се отклониш от пътеката, която твоите ближни са ти предначертали? И останеш ли с тях, твоите мисли и действия са предопределени завинаги от техните представи. Това е робство. Воинът, от друга страна, е свободен от всичко това. Свободата е скъпа, но цената й не е недостъпна. Затова страхувай се от твоите похитители, твоите господари. Не си губи времето и силата да се страхуваш от свободата.
Подвеждащото при думите е, че все ни карат да се чувстваме просветлени, но щом се изправим пред света, те вечно се оказват недостатъчни и ние виждаме света както винаги, без просветление. По тази причина воинът предпочита да действа, вместо да говори, и за тази цел получава ново описание на света — едно ново описание, при което говоренето не е толкова важно, а новите действия дават нови отражения.
Тъй като воинът вече се смята за умрял, той няма какво да губи. Най-лошото вече му се е случило, затова той е чист и спокоен; ако съди по действията или по думите му, човек изобщо не би допуснал, че той вече е видял всичко.